Определение № 1730 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №1346 от 20.02.2023 г. на Д. С. Г., [населено място], срещу определение № 38 от 02.02.2023 г. по ч.гр. дело № 49/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната му жалба срещу решение № 373/24.11.2022 г. по гр.д. № 638/2022 г. на Хасковския окръжен съд в частите, в която са оставени без уважение жалбите на Д. С. Г. и А. И. Г. против действията на частен съдебен изпълнител, извършени по изп.д. № 20128750400377, обективирани в постановление от 01.09.2022 г. за възлагане на недвижим имот; оставена е без разглеждане жалбата на А. И. Г. за прогласяване нищожността на постановление от 01.09.2022 г. за възлагане на недвижим имот и за установяване право на собственост върху Ѕ ид.ч. от имотите, описани в постановление от 01.09.2022 г. за възлагане на недвижим имот; оставено е без уважение искането, обективирано в жалбата на А. И. Г. за спиране на изпълнението по изп.д. № 20128750400377, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт; оставена е без уважение жалбата на Д. С. Г. против решение № 373/24.11.2022 г. по гр.д. № 638/2022 г. на Хасковския окръжен съд относно оставянето без разглеждане жалбата му в частта, в които се иска прогласяване нищожността на постановление от 01.09.2022 г. за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20128750400377. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Ответникът по частната жалба А. П. И., [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Подадената частна жалба е допустима в частите относно оставянето без разглеждане на жалбите, а разгледана по същество е неоснователна. В останалата част частната жалба е недопустима. С обжалваното определение е прието, че с оставянето без разглеждане на една част от посочените по-горе жалби не се засягат процесуални права на жалбоподателя Д. С. Г., поради което той няма правен интерес от обжалването му, а по отношение на тази, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата му срещу срещу действията на частния съдебен изпълнител е изчерпан процесуалният ред за обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права, освен в предвидените в закона случаи. Легитимацията на страните е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Поради това частната жалба, в частта и относно обжалването от А. И. Г., е процесуално недопустима, тъй като за жалбоподателя липсва интерес от обжалване. Решението, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване – чл.437, ал.4 ГПК. В това производство окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Така разпореденият от закона съдебен контрол над тези актове не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение./ТР №3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело №3/2005 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба трябва да се присъдят 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.