Определение № 11012 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по частна жалба, подадена от И. И. А. против определение № 176/13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 28/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ по молба вх. № 9400-3211/08.12.2023 г. на кмета на община Самоков и е прекратено производството по делото. Възразява относно извода на съда, че няма правен интерес от оспорването. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение и иска да бъде отменено. Ответната страна – кмета на община Самоков, с писмено становище по делото, оспорва частната жалба и счита обжалваното определение за правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на И. А. срещу мълчалив отказ по молба вх. № 9400-3211/08.12.2023 г. на кмета на община Самоков и е прекратено производството по делото. В жалбата си до съда, Ашков е оспорил мълчалив отказ на кмета на община Самоков по молба с вх. № 9400-3211/08.12.2023 г. В молбата Ашков е поискал да бъде извършена корекция на вписаните данни за семейното положение на И. А. А., негов чичо, относно несъществуващ развод на И. А. А.. Жалбоподателят е твърдял, че в национална база данни население има противоречия, неточности и непълноти относно семейното положение на чичо му И. А., който бил записан като разведен за периода 2011-2022 г. без решение на български съд за развод между И. А. и неговата първа съпруга М. О.-А., за която той се е оженил през 1976 г. в град Торонто, Канада. Така той е сключил граждански брак на 06.10.2022 г., който според жалбоподателя се явява незаконен. По тези причини жалбоподателят е поискал да бъде извършена корекция в регистрите за гражданско състояние. Във връзка с горното, административният съд приел, че наследството по закон е регламентирано с разпоредбите на чл. 5-12 от ЗН и видно от доказателствата по делото-удостоверение за наследници с изх. № 0077 от 27.03.2023 г., И. А. е починал на 20.10.2022 г. и е оставил жива съпруга. Поради това съдът е приел, че жалбоподателят не е в кръга на заинтересованите лица имащи право да искат промяна в записите на Национална база данни „Население“ за трето лице. Съдът е посочил също, че не е налице годен за обжалване административен акт, поради това че не съдържа властническо волеизявление на административен или друг орган. Липсата на такъв акт води до недопустимост на жалбата, по която не дължи произнасяне по същество. Определението е валидно, допустимо и правилно. Видно от данните по делото и доказателствата, представени от самия жалбоподател И. А., от първия брак на чичо му И. А. са родени две деца - А. И. А. /роден 1969 г./ и К. И. А. /роден 1977 г./. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН те се явяват преки наследници на починалия си баща и изключват правото на наследяване на останалите възходящи роднини или роднини по съребрена линия, ако има такива живи родственици. Съпругата наследява част, равна на частта на всяко дете, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, поради което преживялата съпруга не е единствен наследник на починалия И. А.. При тези данни, правилен се явява изводът на административния съд, че жалбоподателят И. А. не е наследник на И. А. и няма правен интерес от воденето на настоящия спор. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,