Определение № 2701 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД гр.София чрез адв. М. Янева срещу определение № 4058 от 06.02.2025 год. постановено по адм. д. № 1273/2025 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД за спиране на допуснатото с влязло в сила разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на оспореното писмо № 22-2440/23.10.2023 год. издадено от директора на СЗОК. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Според частният жалбоподател неправилно съдът е приел, че издаденото писмо с вх.№ РД-44-550/31.01.2025 год. представлява индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение. Счита, че писмото не е ИАА, а уведомление /напомняне, обръщане на внимание/. Алтернативно приема, че ако писмото представлява ИАА, то в същия не е включено разпореждане за предварителното му изпълнение. Такова разпореждане следва да се мотивира от органа, тъй като подлежи на обжалване. В процесното писмо липсва изрично изявление, че същото подлежи на предварително изпълнение като не са посочени и конкретните вреди, които би претърпяла СЗОК. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да уважи подадената жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна Столична здравноосигурителна каса в писмен отговор взема становище за правилност на обжалваното „разпореждане“. Счита, че е налице хипотезата на чл.103, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025 год., тъй като на 01.07.2024 год. по време на действащия НРД за МД за 2023-2025 год. е влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ по чл.59, ал.11, т.1, б.Б от ЗЗО издадена по време на действие на предходния НРД за МД за 2020-2022 год., която води до прекратяване на сключения в съответствие с действащия НРД договор. Във връзка с тези норми СЗОК е уведомила лечебното заведение, че договор № 22-2440/23.10.2023 год. се прекратява частично по отношение на КП № 75.1 и КП № 87.1. Прави искане съдът да потвърди „разпореждане“ № 4058/06.02.2025 год. Частната жалба е подадена в срока по чл.254, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД за спиране на допуснатото с влязло в сила разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на писмо № 22-2440/23.10.2023 год. издадено от директора на СЗОК. Приел е, че съгласно решение № 8163/01.07.2024 год. на ВАС, влязла в сила заповед за „частично прекратяване на договор“ по чл.59, ал.11, т.1, б.Б от ЗЗО и на основание чл.103, ал.3 от НРД за МД 2023-2025 год. и чл.85, ал.3 от договор № 22-2440/23.10.2023 год. същият се прекратява частично за дейността по КП № 75.1 и КП № 87.1 считано от датата на получаване на уведомлението. Съгласно мотивите на първоинстанционният съд обжалваното пред него писмо има характер на индивидуален административен акт, тъй като обективира изрично волеизявление за прекратяване на посочения договор на основание чл.103, ал.3 от НРД за МД 2023-2025 год. и подлежи на съдебен контрол. Според АССГ посоченото в писмото, че договорът се прекратява считано от датата на получаване на същото представлява изявление за допуснато предварително изпълнение на акта по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК. Писмото е получено от адресата си на 31.01.2025 год., а жалбата срещу него е подадена на 04.02.2025 год., т.е. след 3 дневния законоустановен срок по чл.60, ал.5 от АПК. Направен е извод, че към датата на подаване на жалбата допуснатото предварително изпълнение е влязло в сила. При това положение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.166, ал.2 от АПК, поради което искането за спиране на допуснатото с влязло в сила разпореждане на органа за допускане на предварителното изпълнение на акта е допустимо. Съдът е разгледал искането по същество като е приел, че същото е неоснователно. Позовал се е на чл.166, ал.2 от АПК, съгласно която при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според съда лечебното заведение не твърди, че от предварителното изпълнение на акта ще настъпят значителни и труднопоправими вреди за него. Жалбоподателят обосновава искането си с твърдението, че най-голямата болница в страната няма да може да лекува пациенти по клиничните пътеки договорът, за които е прекратен с оспореното писмо, което поставя тези пациенти в сериозен риск за здравето им. Първоинстанционният съд приема, че точно този резултат е целял органа с допуснатото предварително изпълнение на оспореното писмо. Освен това посочва, че за да са налице предпоставките за спиране на допуснатото предварително изпълнение следва твърдяните вреди да е възможно да настъпят за адресата на акта, а не за други лица. Въз основа на горепосоченото административният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал законовите предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на акта, поради което искането му е неоснователно. Определението е недопустимо. Видно от първоинстанционната жалба подадена от „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕА до АССГ същата е насочена срещу „ПИСМО-Заповед за частично прекратяване на договор № 22-2440/23.10.2023 год. издадено от директора на СЗОК и връчено ни на 31.01.2025 год.“ В жалбата се твърди, че същата е депозирана срещу писмо с вх.№ РД-44 550/31.01.2025 год. за частично прекратяване на договор № 22-2440/23.10.2023 год. връчено на 31.01.2025 год. Искането на дружеството е за отмяна на „Заповед под формата на писмо за частично прекратяване на договор № 22-2440/23.10.2023 год. връчено ни на 31.01.2025 год.“ Направено е и особено искане ако съдът прецени, че актът подлежи на предварително изпълнение да спре същото. В настоящото производство първоинстанционният съд се е произнесъл именно по искането за спиране на предварителното изпълнение. С придружително писмо от СЗОК до Административен съд София-град е изпратена жалбата на лечебното заведение ведно с преписката по издаване на обжалвания акт. В същото е посочено, че се изпраща жалбата на дружеството срещу писмо с изх.№ 22-2440-33/31.01.2025 год. издадено от директора на СЗОК и връчено на 31.01.2025 год. Същото писмо е приложено към преписката на л.13 от делото и е описано под т.1 от описа. В придружителното писмо е уточнено, че оспореното писмо е входирано в лечебното заведение под № РД-44-550/31.01.2025 год. Именно това е писмото, срещу което е насочена жалбата на лечебното заведение и по отношение, на което се иска спиране на предварителното изпълнение. Върху същото е посочен входящият номер цитиран от „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД в първоинстанционната жалба. Това е административният акт, който съдържа волеизявление от страна на СЗОК за частично прекратяване на договор № 22-2440/23.10.2023 год. и това писмо е следвало да бъде предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. Съдът обаче е разгледал и е постановил съдебния си акт по отношение на „оспореното в настоящото производство писмо № 22-2440/23.10.2023 год. на директора на СЗОК“. Видно от материалите по делото това е номерът на сключения между НЗОК и „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК /л.151/, който не представлява административен акт и срещу който не е била подадена жалба от лечебното заведение. При служебната проверка на оспорения съдебен акт проведена при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното определение е недопустимо. Първоинстанционният съд е постановил съдебен акт по отношение несъществуващ по делото административен акт, който не е предмет на оспорване. По отношение на оспореното писмо пряко засягащо правата и интересите на лечебното заведение и изрично посочено като предмет на оспорване от жалбоподателя произнасяне от съда няма. Във връзка с гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение следва да се обезсили, а делото да се върне на друг състав на същия съд за ново произнасяне по искането на „УМБАЛСМ Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД съдът да спре предварителното изпълнение на ПИСМО-Заповед за частично прекратяване на договор № 22-2440/23.10.2023 год. издадено от директора на СЗОК и връчено на 31.01.2025 год. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение на основание чл.218, ал.2 от АПК, чл.221, ал.3 от АПК