Определение № 5350 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. И. Г. против разпореждане № 12510/09.04.2025 г., постановено по вх. № 7344/25.03.2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане като просрочена, частната ѝ жалба, подадена против разпореждане № 3771/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 8707/2024 г. по описа на АССГ. Излага доводи за неправилност на оспореното разпореждане, поради и което се иска отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд, на основание чл. 236 във вр. чл. 231 във вр. чл. 213а, ал. 2 във вр. чл. 215, т. 3 във вр. чл. 230 АПК, е оставил без разглеждане като просрочена, частната жалба на Н. И. Г., подадена против разпореждане № 3771/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 8707/2024 г. по описа на АССГ, с което е върната частната ѝ жалба вх. № 32630/04.12.2024 г., подадена против определение № 24862/26.11.2024 г., постановено по делото на АССГ. С последното определение е оставен без разглеждане искът на Г. за обявяване на нищожност на решение № 2159/31.03.2022 г., на определение от 29.11.2021г. и на определение № 5348/04.07.2022 г., всички постановени по адм. дело № 9770/2021 г. по описа на АССГ. За да постанови определението си съдът е приел, че съобщението за разпореждане № 3771/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 8707/2024 г. по описа на АССГ, е връчено лично на частната жалбоподателка на 13.03.2025 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 20.03.2025 г. /четвъртък, присъствен ден/, поради което подадената на 25.03.2025 г. частна жалба е просрочена. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 231 АПК регламентира, че по отношение на частната жалба се прилагат съответно чл. 212, 213 и 213а АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. Съобразно чл. 215, т. 3 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена извън законоустановения срок. Съгласно чл. 230 АПК, частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Преценката на посочените процесуални разпоредби и на фактите по делото обосновава правилността на правните изводи на административния съд за просрочие на частната жалба на Н. И. Г., подадена против разпореждане № 12510/09.04.2025 г., постановено по вх. № 7344/25.03.2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Срокът по чл. 230 АПК е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му, а при доказано неспазване на срока, както е в настоящия случай, е дължимо оставяне без разглеждане на предявената жалба на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. чл. 215, т. 3 АПК. По изложените съображения, оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,