Определение № 9868 от 19.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на кмета на Община Ситово чрез процесуален представител Адвокатско съдружие „Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници“, представлявано от адвокат А. Иванчева, за изменение на постановеното по делото решение № 8325 от 04.07.2024 г., в частта за разноските, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на общината пълния размер на претендираното в съдебното производство адвокатско възнаграждение. В молбата се твърди, че законът не изисква задължително да бъде съставен писмен договор за правна помощ и съдействие между адвокат и клиент, още повече когато става въпрос за адвокатско съдружие, като договорът може да е в устна форма, след като по делото са представени надлежни доказателства за плащане на уговорения между страните адвокатски хонорар. В тази връзка молителят се позовава на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ и на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите относно характера на договора за правна защита и съдействие. Ответникът - „Екоефект – 2018“ ООД, чрез пълномощника адвокат К. П., в писмено становище оспорва молбата и моли да бъде оставена бе уважение като неоснователна. Ответникът - "Аспид-81" ЕООД не взема становище по молбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира искането за допустимо - подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, но неоснователно, по следните съображения: С решението, чието допълване в частта за разноските се иска, претенцията на ответника и молител в настоящото производство за присъждане на разноски е преценена като неоснователна, по съображения, че независимо от изхода на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, разноските не са доказани по основание и не следва да се присъждат. Изложено е, че по делото липсва приложен договор за правна защита и съдействие, независимо че на л. 23 и 24 са представени пълномощни, а на л. 38-40 доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. В случая по делото не са представени доказателства, че извлечението в частта относно банковата транзакция /л. 38/ и преводното нареждане /л. 39/ е договорената между Адвокатско съдружие „Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници“ сума за правна защита и съдействие по делото. Съгласно чл. 36, ал. 2, изр. първо ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Следователно договарянето на претендираното адвокатско възнаграждение не е доказано по делото, което препятства проверката относно съвпадението между договорена и заплатена сума на адвокатското възнаграждение. За целите на настоящото производство, представените пълномощни, както и платежните документи, вторият от които единствено удостоверява, че се чака банково потвърждение за превода, не могат да се приемат като договор по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд разрешение не дава основание за извод, различен от направения в настоящото определение. Съгласно т. 1 от цитираното тълкувателно решение, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От мотивите към тази точка следва, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, включително и че в договора следва да бъде указан вида на плащане. С договора се удостоверява както, че разноските са заплатени, така и че са договорени. Такъв договор, доказващ уговарянето на размера на адвокатското възнаграждение и начина на неговото плащане, пред касационната инстанция не е представен. Неоснователно молителят се позовава на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, според който при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В посочената хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законът за адвокатурата и наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Извън правомощията на съда е да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. По тези съображения искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,