Решение № 208 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 825/2011 г.

Решение № 208 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 825/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. против решение № 742/19.05.2011 г., постановено по в. гр. д. № 875/2011 г. от Окръжен съд - Пловдив, 10 гр. състав. Ответникът по касационната жалба И. В. Т. оспорва с писмен отговор жалбата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 873/6.10.2011 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, дали частичното изграждане на сграда по учреденото право на строеж е основание да се приеме, че правото на строеж е погасено, с оглед разпоредбата на чл. 67 от ЗС. Поставен е и въпрос относно точния смисъл на понятието "упражняване на правото на строеж", терминологично и смислово различаващо се от понятието "реализиране". По тези въпроси, касационното обжалване е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - противоречиво разрешаване от съдилищата по тях. С определението по допускане на касационното обжалване, производството по делото е спряно, до приключване на т. д. № 1/2011 г., образувано с разпореждане от 31.01.2011 г., с което пред ОСГК за тълкуване е поставен и въпроса, следва ли да се приеме, че правото на строеж е погасено в полза на собственика на земята по давност, съгласно чл. 67 от ЗС, ако цялата сграда не е изградена до етап "груб строеж", както и по въпроса за смисъла на понятието "упражняване" на право на строеж за такъв обект. С разпореждане на председателя на настоящия състав, производството по делото е възобновено, тъй като ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието на основание чл. 292 от ГПК и основанието, на което е спряно производството по делото е отпаднало. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: С тълкувателно решение ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС се дава тълкуване на понятието "упражняване на правото на строеж". Правото на строеж се счита упражнено тогава, когато е завършена цялата сграда в груб строеж, а не тогава, когато са изградени отделните обекти в нея - гаражи, магазини, апартаменти и др. Изключение от това правило е допустимо само при хипотезата на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ - когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи на строежите, които могат да се използуват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството. В този смисъл е даден и отговор на въпроса относно това, следва ли да се приеме по отношение на собственика на земята, че правото на строеж е погасено по давност на основание чл. 67 от ЗС, при положение, че сградата не е построена до груб строеж. Разрешението на този правен въпрос, с оглед тълкуването, дадено с посоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС е, че правото на строеж се погасява, на основание чл. 67 от ЗС, ако сградата не е построена до етап груб строеж. По касационната жалба, съдът приема следното: По делото безспорно и непротиворечиво между страните е установено, че въз основа на учреденото право на строеж, трето лице е поело задължение да построи върху имот, собственост на ищците по делото, жилищна сграда. Не се спори, че сградата не е изградена на етап груб строеж, не е покрита и строителството не е завършено на 45% от дължимото, като не се спори също така, че петгодишния давностен срок по чл. 67 от ЗС е изтекъл. Поради неизпълнение на договорните задължение между ищците, собственици на земята и дружеството, поело задължение да изгради сградата, е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен през 2005 г., за разваляне на договора. Преди предявяване на иска - на 26.09.1997 г., ответникът по делото И. В. Т. е закупил от дружеството [фирма] /страна по разваления договор/, правото на строеж за процесния недвижим имот на 26.09.1997 г. С оглед направения довод за погасяване на правото на строеж на основание чл. 67 от ЗС, както и безспорното недовършване на сградата до ниво "груб строеж", както и с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване и разясненията, дадени с ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че правото на строеж е погасено по давност, на основание чл. 67 от ЗС по отношение на собствениците на земята, учредители на правото на строеж. Действително, ответникът е сключил договора преди предявяването на иска и вписването на исковата молба, както настоящата, така и по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, но той черпи права от първоначалния суперфициар и не може да бъде поставен в по-благоприятно положение от него, т. е. правото на строеж е погасено по отношение на всички обекти, предмет на неговото учредяване, в т. ч. и на процесния имот, предмет на договора за покупко-продажба между суперфициара и ответника по делото. След погасяването на правото на строеж, на основание чл. 92 от ЗС собствениците на земята придобиват и собствеността върху изградената част от сградата, в т. ч. и спорния имот. Възприетото в обратния смисъл от въззивния съд е неправилно и постановеното въззивно решение следва да бъде отменено. Предвид изложеното, предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е основателен и следва да бъде признато в отношенията между страните по делото, че ответникът не е собственик на спорния имот, като доколкото не се налага нови съдопроизводствени действия, то ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, постановявайки решение в горния смисъл. С оглед изхода на спора, в полза на ищците следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 261,91 лева. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия