Определение № 10801 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4832/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. Т. Х. от гр. Стара Загора, чрез процесуалния представител адв. А. Андреев, за допълване на решение № 8642/10.07.2024 г. постановено по адм. дело № 4832/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК. Релевират се доводи за присъждането им, тъй като с посоченото решение е направен пропуск по произнасянето относно направеното искане. Ответникът – Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия (ЦВМК към ВМА) не изразява становище в законоустановения срок по чл. 248, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на влязлото в сила решение, постановено на 10.07.2024 г., е подадено на 12.08.2024 г. - в преклузивния едномесечен срок по аргумент от чл. 60, ал. 3 и ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 248 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично основателно, по следните съображения: С решение № 8642/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4832/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 885/13.03.2024 г. по адм. дело № 515/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като вместо него е постановена отмяна на Експертно решение по годността на В. Т. Х. за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-1561/08.08.2023 г. на Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия – София и е изпратена преписката за ново произнасяне по годността за военна служба/служба в доброволен резерв на В. Т. Х., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. С подадената молба от 12.08.2024 г. В. Т. Х. е направил искане за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски, както следва: възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева (петстотин лева); депозит и възнаграждение за вещо лице в общ размер от 600 лева (шестстотин лева); държавна такса за образуване на първоинстанционното производството - 10 лева (десет лева) и пред касационната инстанция – 70 лева (седемдесет лева), респективно заплатени държавни такси в общ размер от 80 лева (осемдесет лева). Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, а именно - пререшаване на делото и промяна на правния резултат в полза на касационния жалбоподател, на същия се дължат разноските за първоинстанционното производство. Претенцията за възстановяването им е заявена своевременно в последното съдебно заседание, проведено пред административния съд на 07.02.2024 г., като видно от приложените разходни документи по делото, съдебните разноски за първоинстанционното производство възлизат в общ размер на 1110 лева (хиляда сто и десет лева), както следва: държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 10 лева (десет лева); по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2023 г. за възнаграждение за един адвокат – 500 лева (петстотин лева); депозит и възнаграждение за вещи лица – 600 лева (шестстотин лева). Доколкото тричленният състав на ВАС не се е произнесъл по разноските, претендирани за първоинстанционното производство е налице хипотезата на искане за допълване на съдебния акт. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Предвид горните мотиви съдът намира, че искането за допълване на решението в частта за разноските е основателно, в частта за сумата в размер от 1110 лева (хиляда сто и десет лева), както следва: държана такса за първоинстанционното производство в размер на 10 лева (десет лева); по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2023 г. за възнаграждение за един адвокат – 500 лева (петстотин лева); депозит и възнаграждение за вещи лица – 600 лева (шестстотин лева). Неоснователно е искането за допълване на решението, в частта за претенираните разноски в размер на 70 лева (седемдесет лева), представляващи заплатена държавна такса за образуване на касационно производство. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Видно от касационната жалба и протокола от проведеното открито съдебно заседание от 06.06.2024 г., от касационния жалбоподател не е заявена претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, въпреки сторените такива. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави искане за присъждане на разноски или да възрази за прекомерност на заплатеното възнаграждение. В контекста на развитите съображения, направеното за първи път искане за присъждане на разноски за касационното производство след постановяване на решението, е неоснователно. Предвид горното, искането за допълване на решението в частта за разноските в размер на 70 лева (седемдесет лева), представляващи заплатена държавна такса за образуване на касационно производство, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 и ал.3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,