Определение № 60448 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1378/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, представлявано от юрисконсулт А. В., срещу определение № 488 от 17.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 2473/2020г. на САС, 3 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх. № 14003 от 05.11.2020г. за допълване на определение № 2311 от 19.10.2020г. по ч.гр.д. № 2473/2020г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че в мотивите си въззивният съд е посочил, че молителят е уведомен за постановеното определение, чието допълване се иска, на 30.10.2020г., а подадената молба е от 09.11.2020г., както и че срокът за обжалване на определението е изтекъл на 06.11.2020г., поради което в диспозитива е оставил без разглеждане молба от 05.11.2020г. за допълване на определението в частта за разноските. Счита, че е налице явно противоречие в мотивите на въззивния съд, както и несъответствие на определението с обективата действителност – молбата е подадена на 05.11.2020г., а съдът неправилно е посочил грешна дата на постъпване на молбата – 09.11.2020г. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което му бъдат присъдени своевременно поисканите разноски по делото. Ответникът В. А. Б. не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Определение № 2311 от 19.10.2020г. по ч.гр.д. № 2473/2020г. на САС, 3 състав е съобщено на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 30.10.2020г. С молба вх. № 14003 от 05.11.2020г. ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е поискал да бъде допълнено постановеното въззивно определение, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева. С обжалваното определение съдът е приел, че молителят е уведомен за постановеното по делото определение на 30.10.2020г., а подадената молба за допълването му в частта за разноските е от 09.11.2020г., видно от отбелязванията по входящия регистър на САС. Поради това е приел, че молбата е просрочена и като такава я е оставил без разглеждане. Определението е неправилно. Правилен е изводът на въззивния съд, че с оглед датата на съобщаване на постановеното от него определение № 2311 от 19.10.2020г. срокът за обжалването му, респ. за подаване на молба по чл.248 ГПК за допълването му в частта за разноските, изтича на 06.11.2020г. В мотивите на определението си въззивният съд е констатирал, че молбата за допълване на определение е с вх. № 1400 от 05.11.2020г., но в същото време е изложил съображения за подаването ѝ на 09.11.2020г. и поради това е достигнал до извод, че е просрочена. Този извод не съответства на данните по делото, тъй като, видно от поставения на молбата печат, същата е постъпила в съда на 05.11.2020г., т.е. в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Поради това молбата за допълване на постановеното по делото въззивно определение е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Като е достигнал до противния извод, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за произнасяне по направеното искане. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,