Определение № 8898 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от заместник-кмета на Община Карлово, чрез пълномощник адв. Р. Иванова, против определение № 471 от 21.05.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, комисията/ по преписка № КЗК-153/2026 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на заместник-кмета на Община Карлово за изменение на решение № 371 от 23.04.2026 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-153/2026 г., в частта за разноските. С доводи за неправилност на атакуваното определение се претендира неговата отмяна, както и изменение на решението на КЗК, в частта за разноските, като възложените в тежест на жалбоподателя разноски, които да заплати на ДЗЗД „Глав-Архи“, да бъдат редуцирани до установения минимум съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Ответникът по частната жалба – ДЗЗД „Глав-Архи“, чрез пълномощник адв. С. Илиев, в срока по чл. 232 АПК представя отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред КЗК по преписка № КЗК-153/2026 г. е образувано по жалба на ДЗЗД „Глав-Архи“ с участници в обединението - „Глав-Проектинвест София“ ЕООД и „Архи 20 Строй“ ООД срещу Решение № D52106471/20.01.2026 г. на заместник-кмета на община Карлово за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид „публично състезание“, с предмет: „Физкултурен салон в УПИ I - за училище, кв. 35, с. Розино, общ. Карлово“. С Решение № 371/23.04.2026 г. по преписка № КЗК-153/18.02.2026 г., на КЗК е отменено Решение № D52106471/20.01.2026 г. на заместник-кмета на община Карлово. Постановеното по преписката решение е благоприятно за жалбоподателя, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП, с т. 3 от посоченото решение в тежест на възложителя е възложено да заплати на „Глав-Проектинвест София“ ЕООД и „Архи 20 Строй“ ООД в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Глав-Архи“ направените в производството разноски в размер на 3269,20 евро, от които 2400 евро за адвокатско възнаграждение. Прието е, че възражението на процесуалния представител на възложителя за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски не отговаря на изискванията за мотивираност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, в актуалната редакция на разпоредбата, поради което не следва да бъде уважавано. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на възложителя е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 3, като разноските за заплатено адвокатско възнаграждение да бъдат намалени, в съответствие с действителната правна и фактическа сложност на преписката и с трайна практика на Върховния административен съд. С обжалваното определение № 471 от 21.05.2026 г. на КЗК по преписка № КЗК-153/2026 г. е оставено без уважение искането заместник-кмета на община Карлово за изменение на решение № 371 от 23.04.2026 г. на КЗК по преписка № КЗК-153/2026 г., в частта за разноските. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за редуциране на възложените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Изложено е, че действително процесуалният представител на възложителя е направил възражение за прекомерност в откритото заседание на КЗК, проведено на 23.04.2026 г., към който момент е била действаща актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК /в сила от 16.02.2026 г./, въвеждаща изискване за мотивираност на възражението. Прието е, че с оглед на обстоятелството, че приложимата и актуална правна уредба изисква произнасяне от страна на КЗК единствено по „мотивирано възражение за прекомерност“, а възражението на възложителя е немотивирано, то следва да се приеме, че не е налице основание за изменение на Решение № 371/23.04.2026 г., постановено по преписка № КЗК-153/2026 г. в частта, в която на община Карлово е възложено да заплати на „Глав-Проектинвест София“ ЕООД и „Архи 20 Строй“ ООД в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Глав-Архи“ направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 евро. Обжалваното определение на КЗК е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно от протокола от проведеното на 23.04.2026 г. открито заседание на КЗК, процесуалният представител на възложителя е направил общо и бланкетно възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Към този момент е била в сила новата редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК, въвеждаща изискване за мотивираност на възражението за прекомерност. В тази връзка следва да бъде отчетено, че към датата на провеждане на откритото съдебно заседание е имало конкретно заявен размер на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, към който да бъде отнесено възражението. То е могло да бъде мотивирано и устно от процесуалния представител на възложителя. Поради тази причина не могат да бъдат споделени доводите в частната жалба, че производството се развива по ускорени правила и е невъзможно процесуалният представител на възложителя да мотивира детайлно и/или писмено възражението си за прекомерност в самото заседание, тъй като едва в него за всички страни и за КЗК е станало ясно, че жалбоподателят се представлява от процесуален представител и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. След като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е станал ясен в момента на провеждане на заседанието, процесуалният представител на възложителя е могъл да изложи устно мотивирано искане за неговото редуциране. Конкретните мотиви за прекомерност, изложени едва в молбата за изменение на решението, както и в частната жалба против постановеното определение на КЗК са преклудирани. Обосновката на възражението следва да бъде направена до приключване на заседанието по разглеждане на жалбата. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил представляван от упълномощен адвокат до открито заседание пред КЗК на 23.04.2026 г. е въпрос на негова процесуална преценка, поради което няма как да бъде споделена защитната теза на процесуалния представител на възложителя, че е бил поставен в обективна невъзможност да изложи конкретни доводи срещу заявения размер на адвокатския хонорар. Липсата на проявена процесуална активност в открито заседание пред КЗК, по време на което процесуалният представител на възложителя е могъл да направи мотивирано възражение срещу размера на предявените от жалбоподателя разноски, не могат да бъдат преодолени чрез излагане на допълнителни аргументи в производството по изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения обжалваното определение, като законосъобразно и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,