Решение № 2788 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176 АПК. Постъпила е молба от „Манг“ ООД – гр. София, чрез процесуалния си представител адв. А. Стефанов за постановяване на допълнително решение с оглед направеното искане в съдебно заседание на 30.09.2025 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (понастоящем такива запитвания се отправят до Общия съд на Европейския съюз) относно презюмирането, респ. доказването на знанието у получателя на доставката, че дължимият ДДС няма да бъде внесен с оглед наличие на обстоятелства по чл. 177, ал. 3 ЗДДС. Сочи се в молбата, че по преюдициалното запитване СЕС следва да отговори дали противоречи на правото на ЕС да се презюмира/приема недобросъвестност и оттам знание у получателя на доставката, когато по изрични инструкции на доставчика част от цената по сделката е била преведена на трето лице. Според дружеството следва да се отговори и на въпроса дали при подаден сигнал и текущо разследване от органите на досъдебното производство по повод на доставката, получателят по доставка продължава да се счита за недобросъвестен, респ. следва ли да спре делото по въпроса за дължимостта на ДДС от получателя до приключване на досъдебното производство. В открито съдебно заседание се твърди от дружеството, че съдът е посочил, че ще се произнесе по искането с произнасянето по същество на спора, но не го е направил. По изложените съображения моли съдът да се произнесе по направените искания. Директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП не е депозирал писмено становище. Върховният административен съд, Първо отделение счита молбата за неоснователна поради следните съображения: С решение № 10555/29.10.2025 г. по адм. дело № 4634/2025 г. настоящият съдебен състав е оставил в сила решение № 8220/10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 4244/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на „Манг“ ООД срещу ревизионен акт (РА) № Р – 22002223003931 – 091 – 001/20.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 312/11.03.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен ДДС по фактура № 0…07/09.05.2022 г. в размер на 222 769,04 лв. и лихви – 39 210,56 лв. В съдебно заседание на 30.09.2025 г. процесуалният представител на „Манг“ ООД е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпросите на приложението на ДДС законодателството на ЕС, както и допълнителен въпрос във връзка с искането за спиране на производството по делото до решаване на образуваното досъдебно производство ( по което искане се е произнесъл настоящият съд в съдебното заседание на 30.09.2025 г.). В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника юриск. Арнаудова по така направеното искане от „Манг“ ООД е изразил становище, че запитвания се допускат единствено, когато има неяснота и съответно следва да бъдат тълкувани съответните правни норми, а по отношение на посочения от дружеството чл. 177, ал. 3 ЗДДС ответникът по касация счита, че в случая е неприложим, тъй като с РА е ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, за което са налице предпоставките за тази отговорност, а и това е било доказано в конкретната хипотеза – няма плащане от жалбоподателя към доставчика, което е достатъчно условие за проявлението на посочената отговорност. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата по чл. 176 АПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В решението си, чието допълване се иска от „Манг“ ООД на основание чл. 176 АПК, настоящият съдебен състав счита, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС, която отговорност е за чуждо задължение и това изцяло е възприето и от настоящата касационна инстанция. Установено е, че „Манг“ ООД е получател по процесната фактура, издадена от „Дизайно“ ООД, както и че ревизираното дружество не е заплатило на доставчика си дължимия ДДС по банкова сметка на дружеството - доставчик, а по личната банкова сметка на управителя на „Дизайно“ ООД – П. Д.. Прието е от касационната инстанция, че е налице спорната между страните по делото предпоставка по чл. 177, ал. 2 ЗДДС относно знанието, че получателят е знаел, че ДДС по процесната фактура няма да бъде внесен в републиканския бюджет, което се извършва чрез доставчика. При така установеното е прието в решението на ВАС, Първо отделение, че дългът на „Дизайно“ ООД е категоризиран като несъбираем, както и е налице знание у „Манг“ ООД, че ДДС по процесната доставка няма да бъде внесен, след като не го е заплатил на своя доставчик, каквото е законовото изискване, отразяващо механизмът на правото на данъчен кредит, респ. заплащането на ДДС от получателя на доставчика, а последният е задължен да го внесе в републиканския бюджет. Посочено е в решението, че касационният съдебен състав не е съгласен с констатираното от ревизиращите органи, че процесната доставка заобикаля закон, тъй като такова обстоятелство не е установено, но е прието, че е налице недобросъвестност от страна на получателя, извършил процесното плащане на ДДС на трето лице, а не на кредитора си – арг. от чл. 75, ал.1 ЗЗД и в тази връзка е цитирана и съдебна практика по адм. дела № 7196/2021 г. и № 25/2024 г. на ВАС. Прието е също така, че е налице знание у „Манг“ ООД, че ДДС няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 3, т.1, но не е доказана т. 2, предл. 3 от същата правна норма относно цената на недвижимите имоти по доставката да се отличават значително от пазарната цена касателно два апартамента и две паркоместа. Прието е в практиката на ВАС, че установената презумпция по чл. 177, ал. 3 е за целите на ал. 2, но недоказването на тази презупция не изключва приложението на ал. 2, съгласно която отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Обстоятелството, че по доставките от "Дизайно" ООД начисленият ДДС от посочения доставчик е следвало да се заплати от ревизираното лице на посочения доставчик, а не по личната банкова сметка на управителя на същия доставчик, е достатъчно да се приеме недобросъвестност от страна на задълженото лице. При така установеното не е имало основание да се отправя преюдициално запитване, по поставените въпроси от „Манг“ ООД, тъй като разпоредбата на чл. 177 ЗДДС не е в противоречие с приетата отговорност по чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО, поради което искането е неоснователно. Съдът наистина в диспозитива на решението си не се е произнесъл по искането за отправяне на преюдициално запитване и като се има предвид изложеното, ще следва да се произнесе с решение по чл. 176 АПК, като отхвърли искането на "Манг" ООД за преюдициално запитване до Общия съд на Европейския съюз. Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване до Общия съд на Европейския съюз, вкл. и по допълнително зададения въпрос с молбата за допълване на основното решение относно това следвало ли е ли да се спира касационното производство до приключване на посоченото с изрична молба от "Манг" ООД досъдебно производство, тъй като това е от компетентността на националната юрисдикция и на това искане е отговорено в съдебното заседание на 30.09.2025 г., като е отхвърлено като неоснователно. Освен това, такъв въпрос по преюдициалното запитване не е бил формулиран в съдебното заседание на 30.09.2025 г., а е допълнен с искането по чл. 176 АПК. Водим от горното и в същия смисъл върховният административен съд, Първо отделение