Определение № 170 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2016 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 30786 от 14.06.2016 г. на И. П. В. и Д. К. В. чрез пълномощника им адвокат П. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна. С молбата за отмяна е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като се поддържа, че решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна, с което е признато за установено по отношение на И. П. В. и Д. К. В., че Х. Л. Г. и Р. Х. Г. са собственици в режим на СИО на втори жилищен етаж от сградата в [населено място],[жк], [улица] последните са осъдени да предадат владението противоречи на решение от 9.04.2016 г. по гр.д. № 1981/2915 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1965/28.04.2015 г. по гр.д. № 7525/2011 г. на Районен съд-Варна за допускане на съдебна делба върху цялата жилищна сграда при права от по 1/3 ид.ч. между И. П. В. и Д. К. В. в режим на СИО, Столична община и Х. Л. Г. и Р. Х. Г. в режим на СИО. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Производството по делото следва да бъде спряно, тъй като въпросът: „Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал.4 ГПК“ е включен в предмета на тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение