Определение № 594 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 460/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. Н. от[населено място] против определение / в частната жалба неправилно посочено като „разпореждане”/ по в. гр.д. №516/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което съдът и е отказал предоставянето на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на адвокат за изготвяне на редовна касационна жалба и приподписването й. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Частната жалбоподателка изтъква, че съдът не е съобразил, че макар и да е на 35 години - тоест в трудоспособна възраст, не може да работи, като няма средства за да си набави необходимите документи, удостоверяващи това обстоятелство и изцяло е на издръжка на трудоустроената си майка - пенсионер със 140 лв. пенсия. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да и се предостави исканата правна помощ Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че доколкото правната помощ е поискана във връзка с подаване на касационна жалба от страна на молителката, която задължително следва да бъде приподписана от адвокат / чл. 284,ал.2 ГПК/ предоставянето на правната помощ е допустимо съгл. чл. 23,ал.1 от Закона за правната помощ. За да бъде предоставена обаче е следвало да се изпълнят изискванията на закона визирани в разп. на чл. 23,ал.4 ЗПП. В тази връзка съдът е приел, че страната не е представила доказателства от съответните компетентни органи въз основа на които съдът на направи обоснован извод, че молителката няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. На това основание е постановен и отказа за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП. Определението е правилно. Както в производството пред Бургаския окръжен съд, така и с частната жалба молителката не е представила каквито и да било документи удостоверяващи обективната й невъзможност да упражнява трудова дейност и да реализира доходи, няма данни и за имущественото й състояние, удостоверено с декларация. С оглед на това същата не е доказала пред съда, че отговаря на законовите изисквания за предоставяне на правна помощ. Освен това, към настоящия момент предоставянето на правна помощ се явява и безпредметно. Видно от материалните по делото, касационната жалба е била върната като няма данни, разпореждането, с което това е сторено, да е било обжалвано, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.