Определение № 484 от 04.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2231/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „Далл Богг: живот и здраве“ АД срещу определение №11868 от 28.08.2020 г. по в.гр.д.№2112/2019 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД „Далл Богг: живот и здраве“ АД за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на АД „Ч., П. и Иванова“ адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 3 696 лв. с ДДС. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Поддържа се, че на нито една от страните във въззивното производство не се дължат разноски, тъй като и двете въззивни жалби, с които е бил сезиран въззивния съд, са отхвърлени, а и липсва законово основание за начисляване на ДДС върху адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ. Ответната страна по жалбата заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивната жалбоподателка е определено при съобразяване, че по делото са били подадени въззивни жалби и от двете страни, поради което адвокатското възнаграждение се дължи и за процесуално представителство и по отхвърлената въззивна жалба на застрахователното дружество. Относно възраженията за дължим ДДС, позовавайки се на разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на практиката на ВКС, е посочил, че върху минимално дължимото според Наредбата възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв - предоставените правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗАдв ред. Определението е правилно. За да се ангажира отговорността за съдебни разноски на насрещната по спора страна, е необходимо страната, която ги претендира, да е направила искане за присъждането им до приключване на производството в съответната инстанция, пред която са направени, разноските да са от категорията на посочените в чл.78, ал.1 ГПК, да са реално направени или да се фингира извършването им /чл.78, ал.8 ГПК/, да се представят доказателства за извършването на разноски до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им, като също така следва изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК /единственото изключение е хипотезата на ал.2 на чл.78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането му, какъвто не е настоящият случай/. В процесния случай, с жалбите на двете насрещни страни по делото, е въведен като предмет на въззивното производство част от материалноправния спор, разрешен с първоинстанционното решение, като с въззивното решение жалбите са приети за неоснователни и решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е потвърдено. В този смисъл въззивното решение е постановено в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената жалба на насрещната страна, като пропорционално на тази част се определя и размера на дължимите й разноски /съобразно съотношението на тази част към размера на материалноправния спор, предмет на въззивното производство/. От друга страна съгласно §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Несъмнено е, че посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договор между адвоката и клиента или е присъдено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. В този смисъл, в случай, че оказалият безплатната правна помощ адвокат или адвокатско дружество е регистриран/о по ЗДДС, върху дължимото с оглед изхода на делото и защитения материален интерес възнаграждение следва да се прибави и ДДС в размер на 20%. Достигайки до същите изводи, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение