Определение № 281 от 10.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1033/2012 г.

Производството е по реда на чл.303 ГПК. Образувано е по молба на ,,, ООД-С. за отмяна на определение № 10658/29.06.2012 г. по ч.гр.д. № 7360/2012 г. на СГС, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.423 ГПК. Ответното по молбата Е. Е.-С. е подало отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правилно СГС е посочил, че атакуваното определение е окончателно. По съществото си производството пред въззивния съд е извънинстанционно и е насочено към отмяна на влязлата в сила заповед. Такова беше и първоначалното заглавие и редакция на чл.423,ал.1 ГПК. Подобно на молбата за отмяна, произнасянето по възражението не е въззивно и затова не подлежи, както на обжалване, така и на отмяна, защото става дума за отмяна с тази особеност, че не е компетентен ВКС, а въззивния съд. Съгласно ЗИД ГПК-ДВ 50/2008 г., заглавието на чл.423 ГПК сега е Възражение пред въззивния съд, защото да се говори за отмяна не е прецизно. Всъщност, заповедта не се отменя, остава да съществува в правния мир, като само се възстановява положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражение в срок. Независимо от горното, в молбата няма конкретно посочено и мотивирано нито едно от основанията, които са изчерпателно изброени в чл.303,ал.1 ГПК. По изложените съображения, молбата за отмяна е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.