Определение № 154 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 385/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. С определение от 30.03.2021г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение от 07.08.2020г. по гр.д.№699/2020г.на ОС Варна, по касациожнна жалба на М. Х. М.. С молба вх.№3866/29.04.2021г. ответникът по касационната жалба- „Българо-Американска кредитна банка“ АД, чрез процесуалния си представител, е поискал да се измени определението в частта му за разноските, като му бъдат присъдени разноски в размер на 700лева. Ответникът по молбата -М. Х. М., не взема становище по направеното искане. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Молбата е неоснователна. С определението от 30.03.2021г. ВКС, като не е допуснал касационно обжалване на решение от 07.08.2020г. по гр.д.№699/2020г.на ОС Варна, съдът се е произнесъл, че не се дължат разноски на „Българо-Американска кредитна банка“ АД, тъй като не са представени по делото доказателства по делото за реално направени такива. В молбата за изменение на определението молителят поддържа, че не е представил доказателства за реално направени разноски за процесуално представителство по делото, тъй като поради грешка, при подаване на отговора на касационна жалба в съда, процесуалния представител на банката не е приложил оригинал от договор за правна защита и съдействие от 01.11.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК, разноски се присъждат с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с който искът се уважава или отхвърля, респективно не се допуска касационно обжалване. Такова разрешение е дадено и в ТД№6/2012г.- т.11 „ Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция“. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. При това в т.1 на същото тълкувателно решение е прието, че „ Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Законодателят не е предвид възможност за представяне на доказателства за направени разноски по делото след неговото окончателно приключване. Ето защо молбата за изменение на определението от 30.03.2021г. в частта за разноските следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, съдът: