Определение № 148 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 17 от 05.03.2021 г., влязло в сила от същата дата, с което са отхвърлени предявените от „Бос рентал” БВБА, Белгия, [населено място], против Върховен административен съд на Република България искове за заплащане на сумата 689 067,19 лв - невъзстановен данък добавена стойност по фактура от 30.09.2014 г., ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. и сумата 238 484,81 лв – законна лихва върху 689 067,19 лв за период 15.11.2014 г. - 12.04.2018 г., двете суми представляващи имуществена вреда в резултат от нарушаване на Правото на Европейския съюз чрез постановяване на решение № 1519 от 02.02.2018 г. по адм.д. № 13351/ 2016 г. Процесуалният представител на ответника М. С. е поискал с молба вх.№ 1898/ 08.03.2021 г. така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати 1 050 лв разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че бил служител на Върховния административен съд с юридическо образование, а това го приравнявало на юрисконсулт. За осъществено процесуално представителство пред всяка инстанция той имал право на възнаграждение от по 350 лв, общо 1 050 лв. „Бос рентал” БВБА, Белгия, оспорва молбата като поддържа, че съгласно изричната разпоредба на закона ответникът има право на разноски за възнаграждение само ако е бил защитаван от юрисконсулт. По делото нямало никакви доказателства за характера на отношенията между Върховен административен съд и М. С., поради което нямало основание ответникът да претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност оспорва претендирания размер на възнаграждението, като счита, че се дължат по 100 лв за всяка от инстанциите. Съдът намира искането за допустимо, но разгледано по същество, то е неоснователно. Съгласно чл.78 ал.8 изр.1 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Процесуалният представител на ответника по делото няма качеството „юрисконсулт“. Затова не може да се приеме, че посочената разпоредба е приложима, както е посочено изрично в решението, чието изменение се иска. По изложените съображения съдът