Определение № 238 от 26.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 150/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от едноличен търговец О. К. А. с фирма „О” гр. Ч., чрез процесуалния му представител адв. И, срещу определение № 20 от 25.01.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 27/2010 г., с което се връща като просрочена въззивната му жалба, подадена против решение № 25/02.12.2009 г. по гр. д. № 258/2009 г. на Районен съд гр. Ч.. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба О. Ч. не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, предявени от О. Ч. срещу едноличен търговец О. К. А. с фирма „О” гр. Ч.. С решение № 25 от 02.12.2009 г. на Чирпански районен съд, постановено по гр. д. № 258/2009 г. се признава за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по заповед № 12 от 27.02.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 61/2009 г. по описа на ЧРС, като вземането е в размер на 1 558,08 лв., представляваща неизплатена наемна цена от едноличния търговец по договор за наем № 094 от 23.07.2007 г. за периода от 01.01.2008 г. до септември 2008 г., с изключение на месец март 2008 г., ведно с неустойка по договор за забавено плащане в размер на 1 564,26 лв., считано от 10.01.2008 г. до 01.02.2009 г., с изключение на месец март 2008 г. Съгласно чл. 259 от ГПК въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. Съобщението за постановено решение е получено на 07.12.2009 г. от Б. А. – служител в фирмата на жалбоподателя. Същото е връчено при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК и е оформено от длъжностното лице по призоваване, съгласно изискванията на действащата в момента процесуална уредба. С оглед редовното уведомяване на жалбоподателя (едноличния търговец), срокът за подаване на въззивна жалба изтича на 21.12.2009 г. – присъствен ден – понеделник. От данните по делото е видно, че същата е подадена в регистратурата на ЧРС на 22.12.2009 г. (вх. № 2* т.е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Не е приложен и пощенски плик или разписка от куриерска служба, за да се удостовери изпращането на жалбата по пощата и евентуалното приложение на чл. 62, ал. 2 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че същият не е редовно уведомен за постановеното решение, тъй като съобщението е било връчено на служител от фирмата му, вместо на упълномощения от него процесуален представител. С разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК законодателят е регламентирал връчването на съобщения на търговци и юридически лица, като това става в канцелариите им и може да се извърши от всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Жалбоподателят е редовно уведомен за първоинстанционното съдебно решение и подадената от него въззивната си жалба е просрочена, тъй като е депозирана след изтичане на законоустановения срок по чл. 259 ГПК. С изтичането на посочения преклузивен срок не съществува законна възможност да се преценява правилността на първоинстанционния съдебен акт. С оглед на всичко изложено дотук, правилно с обжалваното определение СЗОС е върнал подадената въззивна жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение