Определение № 5996 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4262/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по пет частни жалби на Г. В. Т. от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Цонев, от Община Бургас, представлявана от Кмета, чрез процесуалния му представител юрк. Тошева – Ганева, от „Северни води“ ООД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Цонев, от Р. Г. Г. от гр. Бургас в лично качество и като управител на „М.И.02“ ЕООД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Солинков и от „Димов груп БГ“ ООД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Стойков, против определение № 3334 от 18.12.2023г., постановено по адм. дело № 2227/2023г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу Заповед № ДК19 - Б - 4 от 20.11.2023г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - гр. Бургас и исканията им за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № ДК19 – Б – 4 от 20.11.2023г. на началника на РДНСК – гр. Бургас, с която основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Обслужващи улици о.т. 107а – 103а – 103 – СК1 – 105а – 105б – 104а – подр. т. 23 – подр. т. 26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв. 5 и кв. 6, УПИ III – 87 по плана на Промишлена зона „Победа“ в гр. Бургас“, находящ се в имоти с идентификатори 07079.659.450 и 07079.659.461, за който строеж като собственик в заповедта се сочи „Черноморски бряг“ ЕАД. В частната жалба на Г. Т. се твърди, че оспореното определение е неправилно, поради противоречие със закона, тъй като навежда съображения за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес. Посочва, че е собственик на УПИ XXII – 87, кв. 5, представляващ ПИ идентификатор № 07079.659.446 по КК на гр. Бургас, като достъпа до неговия имот и съществуващата сграда в него – автосервиз, се извършва по улицата, до която е забранен достъпа, както и се захранва с вода и електричество от водопровода и канализацията, предмет на заповедта. Иска оспореното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба на Община Бургас се навеждат съображения за неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и събраните доказателства, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като посочва, че за него е налице правен интерес от оспорването, тъй като в ПИ идентификатор № 07079.659.450, в който е ситуиран строежът, предмет на оспорената заповед, са включени реални части от имоти, собственост на общината. Посочва, че тъй като предмет на заповедта е обслужващи улици по посочени отправни точки, тротоари и улично осветление и водопровод и канализация, то това включва и изграждането на водопровод с начало от деривацията преди о.т. 107а на улицата, предмет на заповедта, като външните връзки на изградени в района сгради с разрешение за строеж и и в частност тази в УПИ XXIII – 87, кв. 5 са включени към спорния водопровод, за което е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на „уличен водопровод до УПИ XXIII – 87, кв. 5, ПЗ „Победа“, гр. Бургас“ и разрешение за ползване № ДК – 06 – 113 от 08.05.2008г. на ДНСК. Представя и разрешения за въвеждане в експлоатация на други строежи в кв. 5 и по плана на ПЗ „Победа“, които са включени в забранения за ползване водопровод, както и сключени договори с експлоатационното дружество „ВиК“ - Бургас. Навежда съображения, че обектите, предмет на заповедта, са обществено обслужващи и с тях се осигурява предоставянето на услуги на населението, като при изпълнение на заповедта ще се спре функционирането на въведени в експлоатация обекти.Иска оспореното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба на „Северни води“ ООД се навеждат съображения за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес за него от опорване на заповедта, тъй като излага съображения, че е собственик на ПИ идентификатор № 07079.659.454, който се ползва от улиците предмет на заповедта, с която реално се ограничава и препятства упражняването на правото на собственост върху имота му. Навежда и съображения, че сигнал до ДНСК е подаден от самото дружество „Черноморски бряг“ АД, с оглед невъзможността му да уреди отношенията си с общината по повод спорната инфраструктура. В тази връзка излага съображения, че ако се приеме, че само това дружество, като титуляр на разрешението за строеж, по което са изградени улиците, предмет на заповедта, има право да обжалва същата, то е налице противоречие в интересите и злоупотреба с права. Иска оспореното определение да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповедта и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба на Р. Г. Г. също се навеждат съображения за неправилност на оспореното определение в частта, с която му е оставена без разглеждане жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение, като излага съображения, че е неправилен извода за липса на правен интерес. Напротив навежда съображения, че за него е налице такъв, включително като се отчете особеността на забранения за ползване строеж, а името такъв, който обслужва не само извършителя му, но и всички собственици, които го ползват и които са извършили в тази връзка разрешение строежи, които са и въведени в експлоатация. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда, че улиците, предмет на заповедта са частни, като напротив излага съображения, че всички улици са публична общинска собственост. Иска оспореното определение да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповедта и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба на „Димов груп БГ“ ООД навежда съображения, че като собственик на ПИ идентификатор № 07079.659.458 и изградената в него с разрешение за строеж сграда идентификатор № 07079.659.458.3, която е въведена в експлоатация, за която достъпът се осигурява от обслужващата улица, предмет на заповедта, като в тази връзка твърди, че заповедта има характер на акт по чл. 214 т. 1 ЗУТ за него, а именно акт, с който се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати. Навежда съображения и че за него е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като с водопровода и канализацията, предмет на заповедта, фактически се захранва неговата сграда, която е изградена в разрешение за строеж и е въведена в експлоатация. Иска оспореното определение да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповедта и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение, делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора и да бъде спряно на основание чл. 166 ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Ответникът началникът на РДНСК – гр. Бургас не изразява становище по частните жалби. Всички частни жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и в частите, в които е неблагоприятно за тях, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното определение Административен съд – гр. Бургас е приел, че съгласно константната съдебна практика в производството по оспорване на заповедите по чл. 178 ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗУТ, от която категория е оспореният административен акт, заинтересовани лица, за които е налице право на жалба са само възложителят, който е собственик на имота, лицето, което има учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. При тази теоретична постановка е приел, че в случая единственото заинтересовано лице е дружеството „Черноморски бряг“ ЕАД, а именно което е собственик на имота, в който се намира строежа и на който е издадено като възложител разрешението за строеж за изграждане на техническата инфраструктура, предмет на заповедта. Приел е в тази връзка, че всички жалбоподатели не са собственици на имота, в който е изграден строежа, не са и възложители или извършители на същия, не притежават учредено право на строеж или право да строят по силата на специален закон, съответно не са легитимирани да оспорват. Приел е, че за жалбоподателите, с изключение на община Бургас, като собственици на съседни имоти, не е налице правен интерес да оспорват заповедта, а твърдението им, че ползват строежите навежда на извод за ползването му без правно основание, тъй като имотът макар и с предназначение за „улица“ е частна собственост, и за да го ползват следва да имат облигационни отношения със собственика. Приел е, че липсата на сключени договори за наем, каквато покана е отправена от „Черноморски бряг“ ЕАД до жалбоподателите, води до извод за ползването на улицата противоправно. По тези съображения е приел, че жалбите на физическите лица и дружествата са недопустимо, поради липса на правен интерес от оспорването. По отношение на община Бургас е достигнал до извод, че кметът на общината нито като административен орган, нито като законен представител на юридическото лице община Бургас, има правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като не е адресат на същата, нито пък е собственик на имота, нито е собственик на строежа или негов възложител. По тези съображения е приел, че всичките жалби срещу заповедта са недопустими на основание чл. 159 т. 4 АПК, оставил ги е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Предвид този изход е приел и че след като жалбите са недопустими, то е недопустимо и искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Определението е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № ДК19 – Б – 4 от 20.11.2023г., с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ се забранява достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Обслужващи улици о. т. 107а – 103а – 103 – СК1 – 105а – 105б – 104а – подр. т. 23 – подр. т. 26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв. 5 и кв. 6, УПИ III – 87 по плана на Промишлена зона „Победа“ в гр. Бургас“, находящ се в имоти с идентификатори 07079.659.450 и 07079.659.461, за който строеж като собственик в заповедта се сочи „Черноморски бряг“ ЕАД. Съгласно чл. 214 т. 1 ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на специалния закон, са „актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати“. В случая съобразно трайната практика в общия случая при оспорване на заповед по чл. 178 ал. 5 ЗУТ, с която се забранява ползването и достъпа до невъведен в експлоатация по предвидения за това ред строеж, правен интерес от оспорването има възложителя на строежа, а именно собственика на имота, притежателя на правото на строеж в чужд имот или лице, което има такова право по силата на специален закон. В случая не се касае за строеж в тесния смисъл на думата, а се касае за строеж от вида на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Съгласно § 5 т. 31 ДР на ЗУТ „Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“. В случая оспорената заповед е издадена за забрана на ползването и достъпа именно до такава техническа инфраструктура от вида на линейната такава, към която видно от представените по делото доказателства със сключени предварителни и окончателни договори са присъединени жалбоподателите – физически и юридически лица и която техническа инфраструктура се ползва съобразно законовите норми от много лица. Предвид това с оспорената заповед, с която се забранява ползването и достъпа до линейна техническа инфраструктура, се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, присъединени към съответните мрежи, макар и те да не са посочени като адресати на заповедта, съответно за тях е налице правен интерес за оспорването й. По отношение на частния жалбоподател община Бургас са налице представени доказателства, че същата е собственик на идеални части от ПИ идентификатор № 07079.659.450, в който са ситуирани части от забранената за ползване линейна инфраструктура, поради и което и община Бургас се явява заинтересовано да оспорва лице. По изложените съображения е неправилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбите, по които е образувано съдебното производство, поради и което оспореното определение в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите и производството по делото на АС – гр. Бургас е прекратено следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно е оспореното определение и в частта, с която са оставени без разглеждане исканията на жалбоподателите за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Предвид изложеното по – горе след като са налице допустими жалби по оспорването на заповедта, то и исканията за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на заповедта са допустими. Предвид това, че в случая съдът не е изложил съображения по съществото на исканията за спиране, настоящият състав не може да се произнесе по същество. Определението и в частта, с която са оставени без разглеждане исканията за спиране на допуснатото предварително изпълнение следва да бъде отменено и следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по тези искания. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,