Определение № 150 от 18.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2334/2015 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 30 от 28.02.2017 г. в частта за разноските. Молителят счита за неправилна преценката на съда, че е претендирал присъждане на разноски само за касационното производство, като твърди, че такива са дължими с оглед изхода на делото и за предходните инстанции съобразно своевременно депозираните пред тях списъци. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – оспорва същата като недопустима поради просроченост, респ. като неоснователна по съображения, че застрахователното дружество не е направило искане за присъждане на разноски за предходните инстанции. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становищата на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Направеното в тази връзка възражение от ответника е неоснователно. С оглед датата на постановяване на решението – 28.04.2017 г., едномесечният срок по чл. 248 ГПК изтича на 28.05.2017 г., като молбата е подадена в рамките на този срок – на 25.05.2017 г. Разгледана по същество – същата е неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Произнасянето на съда е обусловено от направеното от страната искане, т. е. съдът е длъжен да присъди разноски само ако такива са поискани и само в размера, за който са поискани. В тази връзка именно е и установеното в чл. 80 ГПК изрично задължение на страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските. С него се цели да се внесе яснота по отношение размера на разноските, които страната смята, че й се дължат и претендира да й бъдат присъдени. В настоящия случай, в молба вх. № 1732 от 14.02.2017 г. ответникът по касация [фирма], [населено място] е заявил изрично, че претендира да му бъдат присъдени направените във връзка с отговора на касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 637.50 лв., която сума е посочена и в представения от него списък по чл. 80 ГПК. С оглед така очертания предмет на искането и предвид диспозитивното начало в процеса, настоящият състав е присъдил единствено разноските, дължими на ответника за касационното производство. Поради изложените съображения, депозираната понастоящем молба за присъждане на разноски и за предходните инстанции е неоснователна. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение