Определение № 2071 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2457/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25012591 от 22.03.2023 г., допълнена с молба вх. № 25018754 от 03.05.2023 г., на П. Н. Н., чрез пълномощника адвокат С. А., за отмяна на влязло в сила разпореждане № 20058735 от 21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 43953/2018 г. на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист, с който В. Б.-Н., Е. Н. Н. и П. Н. Н. да бъдат осъдени да заплатят в полза на С. Р. Д. разноски в размер на 180 лв. и в полза на С. Ц. Н. разноски в размер на 180 лв. Изложени са твърдения за неправилност на акта, тъй като е постановен при нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, молителят е лишен от участие в процеса по гр. д. № 4 3953/2018 г. на Софийски районен съд. В писмен отговор ответниците по молбата за отмяна С. Р. Д. и С. Ц. Н., чрез пълномощника им адвокат Т. М., изразяват становище за недопустимост на същата, евентуално поддържат становище за неоснователност. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице, но е процесуално недопустима, поради следните съображения: Производството по Глава ХХІV ГПК - „Отмяна на влезли в сила решения” урежда защитата на страната срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо. Както е изложено в мотивите към т. 3 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г., ОСГТК, ВКС, този процесуален способ се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънреден процесуален способ за отмяна на съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, производството по чл.307 ГПК не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен контрол и произтичащия от него ограничен кръг основания /фактически състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и възобновяване на производствата по тях. В случая се иска отмяна на влязло в сила разпореждане на съда за издаване на изпълнителен лист. Това разпореждане не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материалноправен спор, поради което същото не е от категорията съдебни актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. При това положение молбата за отмяна е недопустима като подадена срещу неподлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, с оглед на което следа да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.