Решение № 79 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 751/2010 г.

Решение № 79 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 751/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Този състав на касационният съд, с определение от 18. 11. 2010 г., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд по гр. д. № 2/2010 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по материалноправния въпрос за съдебен контрол на фактическата преценка на работодателя за работата на лицата, включени в подбора по чл. 329 КТ. При касационната проверка се установи следното: Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решението на Ардинския районен съд по гр. д. № 31/2009 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Б. М. от[населено място], извършено със заповед от 4.03.2009 г. и е осъдено Основно училище "Х. Б. ", [населено място] да й заплати сумата 500 лв. разноски за адвокатски хонорар. Въззивният съд е счел за доказано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата М. - съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, при безспорно установения факт, че с поименното щатно разписание на училището от 1. 9. 2008 г. са съкратени девет щатни бройки за длъжността "възпитател", каквато длъжност е заемала М. или от 21 щатни бройки за педагогически персонал, включващ длъжностите "учител" и "възпитател" са останали 12 щатни бройки за длъжността "учител". Съдът е счел уволнението за незаконно, тъй-като не са ясни и не могат да бъдат проверени от съда, критериите, по които специално назначената комисия за извършване на подбора е оценявала служителите. Решението е неправилно. Както е посочено в определението за допускане на касация, налице е задължителна съдебна практика - решение по чл. 290 ГПК от 28. 10. 2010 г. по гр. д. № 1146/2009 г. и решение по чл. 290 ГПК от 18.11.2010 г. по гр. д. № 140/2010 г., двете на ВКС, четвърто гражданско отделение, че преценката на работодателя за качеството на работа на съответния работник или служител е субективна, тя се формира от системните наблюдения на работодателя върху изпълнението на трудовите функции и не може да бъде заместена от преценката на съда, който няма обективни впечатления от трудовите умения и навици на уволнения. С посочените решения е прието, че се касае за преценка на работодателя по целесъобразност и тя не подлежи на съдебен контрол, освен ако няма конкретни данни за злоупотреба с права от страна на работодателя. Такива данни по настоящото дело няма. Налице са доказателства, че комисията за подбор е оценявала всички служители по единни критерии, обхващащи различни показатели за качеството на работата им с оглед нейното естество и за уволнение са предложени девет лица, събрали най-ниски общи оценки, сред които попада ищцата М.. В първоинстанционното производство по делото са събрани и гласни доказателства - свидетелски показания, за недобра работа на М. като възпитател поради грубо отношение към децата. Следва да бъде отменено въззивното решение и се постанови друго решение за отхвърляне иска на М. за незаконност на уволнението. Върховният касационен съд