Определение № 193 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 142/2011 г.

ВКСIV гражданско отделение30.03.2011 г.

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.01.2011 г., постановено по възз. гр. д. № 14249 /2010 г. на С. градски съд, г.о., ІІ д възз. с-в. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Образувано е по частна жалба на И. – полиграфически комплекс Р. АД, подадена от процесуалния му представител – адвокат А. А. срещу определение от 07.01.2011 г., постановено по възз. гр. д. № 14249 /2010 г. на С. градски съд, г.о., ІІ д възз. с-в., с което е върната въззивната жалба на частния жалбоподател на основание чл.262,ал.2,т.2 вр. чл. 261,т.4 и чл.267,ал.1,изр.1 ГПК поради неотстраняване на нередовности – доплащане на държавна такса в определения от закона срок. Ж. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд при насрочването на делото е приел, че държавната такса не платена в пълен размер и с разпореждането за насрочване е дал указания за довнасяне на държавна такса в размер на 25 лева (до пълния и дължим размер 112 лева), като е указал, че пир неотстраняване в срок на тези нередовности въззивната жалба ще бъде върната, а въззивното производство – прекратено. Видно от върнатата призовка, разпореждането е съобщено на 22.12.2010 г. на процесуалния представител на жалбоподателя. Обжалваното определение е постановено на 07.01.2011 г. и е мотивирано с начина на изчисляване на таксата, със съобщаване на разпореждането и с това, че до края на деня 29.12.2010 г., както и в момента на постановяване на определението, държавната такса не е внесена. Настоящият състав намира следното: Обжалвано е първоинстанционно решение, с което срещу жалбоподателя са уважени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, от които искът за обезщетение в размер на 3,600 лева. Указанията на въззивния съд са в приложение на правомощията му по чл.267,ал.1,предл.1 ГПК и са съобразени с разпоредбите на чл.18,ал.1 вр. чл.1 и чл.3, предл.1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според които дължимата държавна такса за въззивното производство по първия неоценяем иск е в размер до 40 лева, а по втория – оценяем е в размер на 72 лева. Следователно указанията са законосъобразни. Те са съобщени на процесуалния представител на жалбоподателя, заедно с последиците от неотстраняване на нередовностите редовно с призовка по образец, изпратена за насроченото първо съдебно заседание, написани са с използвания от компютърната програма размер на шрифта. Връчени са срещу подпис без забележки. Поради което оплакванията, че са нечетливи, са неоснователни. Указанията не са изпълнени в определения от закона едноседмичен срок. Обжалваното определение е постановено след това и е законосъобразно. Поради което оплакванията на жалбоподателя са неоснователни – пътят му на защита е преграден поради неговото процесуално поведение. От това следва, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното настоящият състав

Цитирани разпоредби

9
  • чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК
  • чл. 1
  • чл. 18, ал. 1
  • чл. 261, т. 4
  • чл. 262, ал. 2, т. 2
  • чл. 267, ал. 1
  • чл. 274, ал. 2
  • чл. 3
  • чл. 344, ал. 1, т. 1