Определение № 2508 от 28.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1835/2026 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, подадена от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, с искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 385 от 22.07.2026 г. по в. т. д. № 32/2026 г. на АС – София, ТО, ІІІ състав. С него е отменено решение № 1477 от 22.10.2025 г. по т. д. № 528/2024 г. на СГС, ТО, VІ-17 състав и вместо него е постановено друго, с което дружеството – молител е осъдено да заплати на ОМВ БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК[ЕИК], следните суми (на посочените в решението основания): 13 523.96 евро – главница, 3 141.15 евро – обезщетение за забава, както и съдебно-деловодни разноски. След преценка на материалите по делото, съдът намира следното: Въззивното решение подлежи на касационно обжалване. В срока по чл. 283 ГПК молителят е депозирал редовна според изискванията на ГПК касационна жалба, с приложено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и доказателства за внасяне на дължимата за допускането на касационно обжалване държавна такса. Предвид изложеното въззивното решение не е влязло в законна сила и неговото изпълнение подлежи на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Налице е и предпоставката на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като по съответната банкова сметка на ВКС е налично внесено от молителя обезпечение в размер на 16 665.11 евро, покриващо цената на уважените осъдителни искове. С оглед горното следва да се приеме, че са изпълнени условията на закона за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение на АС – София и подадената от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД молба следва да бъде уважена. Така мотивиран, съставът на Върховният касационен съд, Второ търговско отделение