Определение № 2529 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2025 г.

Производството е по чл. 407, ал. 1 от Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба /наименувана „настоятелна молба“/ с вх.№ 10095/02.10.2024 г., подадена от С. П. С., понастоящем в [населено място], срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 5206/11.07.2024 г., постановено по адм.д. № 953/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас. Частният жалбоподател изразява несъгласие с издаденият изпълнителен лист, като счита, че не следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ /ГД “ИН“/ разноски, тъй като чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС е специален по отношение на чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 143 от АПК. Иска се отмяна на разпореждането с произтичащите от това правни последици. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, ГД “ИН“, чрез ст. юрк. Т.Чанев, по делото е постъпило писмено възражение с развити в него доводи за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: Частната жалба е допустима. Същата е депозирана от активно легитимирано лице, срещу което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение и при спазване на срока по чл. 407, ал. 1, предл. последно от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Фактите по делото са следните: С решение № 1294/19.12.2023г., постановено по адм.д. № 953/2023г. по описа на АС- Бургас съдът е отхвърлил иска на С. П. С. срещу ГД „ИН“ за заплащане на 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от неосигуряването на необходимо медицинско обслужване през периода от 14.05.2023 г. до 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане. Съдебното решение е оставено в сила с решение № 3526 от 09.05.2024 г., постановено по адм.д. № 363/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, тричленен състав. След проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, с Определение № 4661 от 19.06.2024 г., постановено по адм.д.№ 363/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, С. П. С. е осъден да заплати на ГД „ИН“ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С молба вх.№ 7437/10.07.2024 г., ГД „ИН“ е поискала издаването на изпълнителен лист за присъдената в нейна полза с посоченото определение, сума в размер на 80 лв. съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. По тази молба е издадено обжалваното в настоящото производство Разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 5206/11.07.2024 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на ГД “ИН“. Обжалваното разпореждане е правилно като издадено в рамките на предоставените по закон на съда правомощия, при спазване на предвидената законова процедура и при наличието на изискуемите по закон материалноправни предпоставки. В случая е налице е акт по чл. 404, т. 1 от ГПК - Определение № 4661 от 19.06.2024 г., постановено по адм.д.№ 363/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, който е влязъл в сила като необжалваем и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, настоящия частен жалбоподател. Изложените от С. С. съображения, че не следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ /ГД “ИН“/ разноски, тъй като чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС е специален по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.1 43 от АПК, са неотносими за настоящото производство. Същият твърди неправилност на вече определените с влязъл в сила съдебен акт, явяващ се основание за издаването на изпълнителен лист, разноски. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, което има точно определен предмет - обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист. От друга страна - изтекъл е и срокът, предвиден в чл. 248 от ГПК, в който страните биха могли да искат изменение на определнието в частта му за разноските. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея разпореждането за издаване на изпълнителен лист като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 407, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение