Определение № 107 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 725/2022 г.

Производството е по реда на чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на адвокат С. И. срещу решение № 240 на Висшия адвокатски съвет, съдържащо се в протокол № 9 от 13.01.2022 г., с което е отменено решение № 1 от 31.12.2021 г. на Избирателната комисия към Адвокатска колегия-Видин в частта по допускане кандидатурата на адвокат С. И. за участие в изборите за органи на Адвокатска колегия-Видин за длъжността председател на Съвета на Адвокатска колегия-Видин. Жалбоподателката твърди, че решението на Висшия адвокатски съвет е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Висшият адвокатски съвет застъпва становището, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното решение е окончателно съгласно чл.103, ал.2 от Закона за адвокатурата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на жалбата констатира следното: Адвокат С. Ц. С. е подал до Висшия адвокатски съвет жалба срещу решение № 1 от 31.12.2021 г. на Избирателната комисия към Адвокатска колегия Видин в частта, с която е допусната кандидатурата на адвокат С. И. за участие в изборите за органи на Адвокатска колегия-Видин за длъжността председател на Съвета на Адвокатската колегия. В жалбата си е посочил, че адвокат С. И. е била вече два пъти последователно член на Адвокатския съвет-Видин, поради което допускането на нейната кандидатура е в противоречие със забраната на чл.100, ал.2 от Закона за адвокатурата. Висшият адвокатски съвет е счел, че тази жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, а по същество е основателна. Позовал се е на забраната на чл.100 от Закона за адвокатурата, която цели предотвратяване на трайното присъствие на определена личност в ръководните органи на адвокатурата. Ето защо решението на Избирателната комисия към Адвокатската колегия-Видин в обжалваната част е било отменено. От изложеното дотук е видно, че с обжалваното решение Висшият адвокатски съвет се е произнесъл по жалба срещу решение на Избирателната комисия, което се отнася до допустимостта на постъпилите кандидатури и техния списък. Съгласно изричната разпоредба на чл.103, ал.2, изречение второ от Закона за адвокатурата решението на Висшия адвокатски съвет по тази жалба е окончателно. Необжалваемостта на решението на Висшия адвокатски съвет е логичен резултат от неговото вътрешнопроцесуално значение. Съгласно чл.106, ал.4 от Закона за адвокатурата контролът на Върховния касационен съд се осъществява върху решението на избирателната комисия за обявяване на резултата от избора. Ето защо, с оглед процесуална икономия, не е предвидено обжалване на решението на Висшия адвокатски съвет по чл.103, ал.2 от Закона за адвокатурата относно допустимостта и списъка на кандидатурите. По тези съображения настоящата инстанция приема, че жалбата е недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение