Определение № 559 от 24.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 301/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, представлявана от адв. Т. Н., за отмяна на решение № 261638 от 29.12.2021г. по т.д. № 2533/2020г. на СГС, ТО, VI-23 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят излага твърдения, че с влязлото в сила на 13.03.2024г. решение, чиято отмяна се иска, е осъден да заплати на Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония – Скопие, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД вр. чл.442 ТЗ вр. Еднообразните правила за гаранциите, платими на поискване, в редакцията съгласно публикация № 758 на Международната търговска камара в Париж, сумата 939 975 евро по банкова гаранция за изпълнение с № 9611131970401 от 17.07.2013г., последно подновена с Изменение № 7 от 03.09.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.12.2020г. до окончателното плащане, както и 95 042,07 евро – изтекла лихва за периода от 24.12.2019г. до 22.12.2020г. Твърди, че с постановеното на 17.09.2025г. определение № 2666 по т.д. № 2113/2024г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., както и постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения по същото дело, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония – Скопие иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на вземанията му към „СК-13 Холдинг“ АД – в несъстоятелност, по сключен между тях договор № 1074/1 от 17.07.2013г. за строителство и подновяване на железопътна линия за секция Ногаевци-Ниготино – договора, по който изпълнението на задълженията на „СК-13 Холдинг“ АД – в несъстоятелност е било обезпечено с посочената банкова гаранция по нареждане на изпълнителя. Молителят поддържа, че предвид новоустановените с това влязло в сила решение обстоятелства – несъществуване на вземанията на ответника по молбата, отправеното от него искане за плащане на сумата по банковата гаранция е направено при явна неоснователност на претенцията, при което е налице нарушение на принципа на добросъвестност и очевидна злоупотреба при упражняването на правата по обезпечението от страна на бенефициера, изводими от валутното отношение. Ответникът Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония – Скопие, представляван от адв. Х. Г. и адв. Р. Я., оспорва молбата за отмяна. Твърди, че молбата е подадена след срока по чл.305, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 17.12.2025г. Поддържа още, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в приложното му поле не попадат нововъзникнали обстоятелства или писмени доказателства. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена на 12.12.2025г. - в законоустановения тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК, считано от влизане постановяване на определение № 2666 от 17.09.2025г. по т.д. № 2113/2024г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. С оглед горното, както и предвид редовността на молбата, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съобразно чл.307 ал.2 ГПК. С молбата са представени писмени доказателства, които са относими и допустими и следва да бъдат допуснати. Така мотивиран, съдът