Определение № 56 от 10.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 607/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 850/26.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6705/2014 г. на ВКС, ІІІг.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба подадена срещу определение № 18973 от 24.09.2014г. на Софийски градски съд по гр. д. № 14101/2014г. като процесуално недопустима. ВКС е приел, че обжалваното определение не е от категорията на обжалваемите със самостоятелна частна жалба. Ответникът Комисия по финансов надзор оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против обжалваното определение е допустима – насочена е против определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба против определение на въззивния съд. Възраженията на ответника по допустимостта на частната жалба са неоснователни. Определението на ВКС за оставяне без разглеждане на частната жалба е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това то подлежи на самостоятелно обжалване по реда на посочената разпоредба. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ГПК определението във връзка с подсъдността може да бъде обжалвано от заинтересованата страна. Тази разпоредба урежда въззивното обжалване на постановено определение по подведомствеността. Съгласно т. 9 "в" от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г., ОСГТК, ВКС, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. На касационно обжалване подлежат само определенията по подведомствеността, които имат преграждащ характер, защото препятстват развитието на производството пред сезирания съд. Обжалваното определение няма такъв характер, тъй като с него, след отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е върнал делото на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Посоченото от частния жалбоподател определение № 866 от 27.11.2014 г. по ч. гр. д. № 3389/2014 г. на ВКС е постановено по проверка на правилността на преграждащо определение на въззивен съд и е неотносимо към настоящия правен спор. Доводите изложени във връзка с твърдяната незаконосъобразност на определението постановено от СГС са неотносими към настоящето производство имащо за цел проверката на правилността на определението постановено от ВКС. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски по делото и поради това такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение