Определение № 87 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 223/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. Т., законен представител на К. В. Й., срещу въззивно определение на Хасковски окръжен съд № 714 от 11.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 580/ 2022 г., с което е потвърдено определение на Димитровградски районен съд от 08.08.2022 г. по гр.д.№ 1788/ 2021 г. и по този начин е прекратено производството по подадена от частния жалбоподател искова молба против В. Г. Й., с която са предявени иск за издръжка и искане за даване заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина /чл.127а СК/. Във въззивната частна жалба изрично е посочено от жалбоподателя, че е предявил именно и само такива претенции и че не е повдигал спор за родителски права. С оглед изложеното Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Обжалваното определение е постановено от въззивен съд по жалба на страна срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда понататъшното развитие на дело, образувано по предявен иск за издръжка и искане по чл.127а СК. Съгласно чл.280 ал.3 т.2 пр.1 и 5 ГПК, въззивното решение по тези искове не би подлежало на касационно обжалване. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване онези преграждащи определения на въззивните съдилища, които са постановени по дела, по които решенията не биха подлежали на касационно обжалване. Следователно обжалваният в настоящето производство акт е окончателен, макар в него неправилно да е посочено обратното. Частната жалба срещу него е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд