Решение № 8484 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на “Калабрия - 2“ ЕООД представлявано от управителя Н. Ч., чрез адв. М. Стоянова, срещу решение № 2952 от 23.06.2025 г., по адм. дело № 466/2025 г. на Административен съд - Благоевград (АС Благоевград), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-010-2600/3730 от 02.01.2025 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ). Със същото решение е оставено без уважение искането на “Калабрия-2“ ЕООД, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Подробни съображения излага в касационната жалба. Поддържа, че изводите на съда по отношение на липсата на правно основание за ползване на имотите от страна на жалбоподателя не се основават на доказателствата по делото и конкретно посочва писмо от ОС „Земеделие“ – Сандански и ОД „Земеделие“ – София – град, установяващи правно основание за ползване на посочени в писмата парцели. Относно позоваването от съда на писмо на МЗХ с № 01 -0400/296 от 16.11.2021г. за липсата на правно основание и наличието на двойно заявени площи твърди, че към същото липсва посоченото приложение, поради което и изводите на съда са необосновани. Моли решението да бъде отменено. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с конкретно формулирани въпроси. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. Христова, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Благоевград е било образувано по жалба на “Калабрия - 2“ ЕООД, срещу УП с изх. № 02-010-2600/3730 от 02.01.2025 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което от заявените от дружество суми за подпомагане са извършени намаления по заявените схеми и мерки за подпомагане и е отказано финансово подпомагане, както следва: по Подмярка 13.1/НР 1 исканата сума е в размер на 7 571. 68 лв. – намаления в размер на 7 571,68 лева, редукции – 0, намаления поради достигане таван на субсидия – 0, оторизирана сума – 0; по Подмярка 13.2/НР 2 исканата сума е в размер на 7 329. 36 лв. – намаления в размер 7 329. 36 лева, редукции – 0, намаления поради достигане на таван на субсидия – 0, оторизирана сума – 0; по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) исканата сума е в размер на 17 200. 68 лева – намаления в размер на 17 200,68 лева, редукции – 0, намаления поради достигане на таван на субсидията – 0, оторизирана сума – 0; по Схема за преразпределително плащане (СПП) – исканата сума е в размер на 4 132. 20 лева – намаления в размер на 4 132. 20 лева, редукции – 0, намаления поради достигане таван на субсидията – 0, оторизирана сума – 0; по Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) – исканата сума е в размер на 817.54 лева – намаления в размер на 817.54 лева, редукции – 0, намаления поради достигане таван на субсидията – 0, оторизирана сума – 0; по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) исканата сума е в размер на 10 815. 34 лева – намаления в размер на 8 628. 43 лева, редукции – 0, намаления поради достигане таван на субсидията – 0, оторизирана сума – 2 186. 91 лева. По схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/214 г. на Комисията за 2021 г., са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на: по СПК – 750. 80 лева, СЕПП – 13 722. 63 лева, СПП – 6. 89 лева, Подмярка 13.1/НР 1 – 6 892. 83 лева, Подмярка 13.1/НР 2 – 5 402. 97 лева. Оспореното УП е второ по ред по заявлението за подпомагане на дружеството и е издадено в изпълнение на решение № 1767 от 17.10.2023 г. по адм. дело № 292/2023 г. по описа на АС Благоевград, оставено в сила с решение №11664/31.10.2024 г. постановено по адм. дело №587/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх. №02-010-2600/3730 от 13.01.2023 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закон форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Намерил, че изложените фактически и правни обстоятелства в УП кореспондират изцяло с данните по делото и приложимата нормативна уредба, поради което е приел, че същото е в съответствие с материалния закон. В установителната част на решението си първоинстанционният съд е описал приетите писмени доказателства в производството, сред които Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г., с която са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 г. и Писмо изх. № 10-713/15.11.2021 г. от Заместник – министъра на земеделието, храните и водите относно окончателна проверка за наличие на правни основания в заявленията на кандидатите през Кампания 2021 г.; Справка с всички правни основания за имоти за стопанската 2020/2021 г.; Писмо от Общинска служба по земеделие (ОСЗ)– Сандански, в което са посочени парцели/БЗС от подаденото заявление за подпомагане от оспорващото дружество „Калабрия – 2“ ЕООД, за които има регистрирани правни основания за стопанската 2020/2021 г. за кампания 2021 г., с приложени към същото писмени доказателства – договори за наем, Заповед № ПО-09-11886/30.09.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ)– София – град, с която е определено Споразумение на масивите за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 за землището на Слатина, ЕККАТЕ 68134, с посочване на „Калабрия – 2“ ЕООД като ползвател с посочени площи на съответните имоти, ползвани на правно основание и ползвани на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. След изброяването на тези писмени доказателства и на част от съдържанието на УП, решаващият съд е посочил, че при тези факти извежда правните си изводи. Първоинстанционният съд е направил извод, че с оглед писмените доказателства, приети по приобщеното в настоящото производство адм. дело № 292/2023 г. по описа на АС – Благоевград и в частност от полученият отговор от ОСЗ - Сандански и ОДЗ - София град, са налице недопустими за подпомагане площи от заявените от жалбоподателя, тъй като дружеството няма регистрирани правни основания за посочените изрично в отговора парцели. Конкретни установявания АС Благоевград е направил единствено за имот с № 68134-5136-1-1, за който приел, че е посочено в отговора, че няма данни за регистрирано правно основание, както и за имот с № 20780-27-2-1 за който било посочено, че има регистрирано правно основание, но те са единствено за 0.07 ха., съответно и тази площ става недопустима на основание чл. 38в от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), тъй като установената площ е под минимума от 0.1 ха. Тези установявания на съда не съответстват на информацията в цитираното писмо на ОСЗ - Сандански. Напротив – относно имот с № 68134-5136-1-1 в писмото на ОДЗ София град действително е даден отговор, че няма регистрирано правно основание, а за имот с № 20780-27-2-1 към отговора на ОС Земеделие Сандански е представен договор за наем с Д. Р. Т. за площ от 5,537 дка, което е много над 0,1 ха и променя преценката за недопустимостта за подпомагането му. Отново в същия отговор е посочено наличието на правно основание за още 4 заявени за подпомагане парцели, по отношение на които е изискана информацията. В писмото на ОДЗ София град е налице информация, че дружеството е ползувател на правно основание по споразумение за ползване на земеделски земи по чл.37в от ЗСПЗЗ, която информация относно ползванитге парцели не обсъдена и анализирана, в съответствие със заявените за подпомагане парцели за Кампания 2021г. от първата инстанция. Друго конкретни фактически установявания относно правните основания за ползване на заявените за подпомагане площи в обжалваното решение липсват. Съдът се е позовал на данните от окончателната проверка за наличие на правни основания в заявленията на кандидатите за кампания 2021 са предоставени на ДФ „Земеделие“ - РА от МЗХ с писмо с вх. № 01-0400/296 # 1 от 16.11.2021 г., както и на същата информация в Писмо изх. № 10-713/15.11.2021 г. от Заместник – министъра на земеделието, храните и водите относно окончателна проверка за наличие на правни основания в заявленията на кандидатите през Кампания 2021 г., но е пропуснал да констатира съдържанието на това писмо, в което се коментират други дружества и за правните основание за ползваните площи от които в писмото се сочи, че се представят данни на CD-R – 1 брой, който не е представен по делото. При тази непълнота на доказателствата, необоснован е извода на съда за липсата на правно основание за заявените за подпомагане площи, още повече и при наличието на посочената от съда Справка с всички правни основания за имоти за стопанската 2020/2021 г. (за землището на с. Джигурово) от дружеството, информацията в която също е убягнала от вниманието на съда. Съдът не е подложил на анализ и оценка и информацията в представеното Споразумение за масивите за ползване на земеделски земи, определено със Заповед № ПО-09-11886/30.09.202г. на ОДЗ София – град, съобразно която на „Калабрия – 2“ ЕООД са разпределени масиви с обща площ 216,833 дка. Вярно е, че съдът е посочил, че от приложеният като част от административната преписка доклад за проверка на площи, който като официален документ се ползва със съответната материална доказателствена сила е видно, че част от заявените парцелите са отказани като недопустими, поради установена по малка площ при извършената проверка на място в стопанството на жалбоподателя, а други – поради липса на правно основание или наличие на двойно заявени площи, но при липсата на конкретизирането им, както и при събрани по искане на страната доказателства, с цел опровергаване на установяванията в доклада, съдът е следвало да ги анализира и посочи за кои от парцелите в доклада писмените доказателства установяват наличието на правно основание за ползване на заявените за подпомагане парцели. Съдът е отхвърлил като неоснователно искането на дружеството за отправяне на преюдициално запитване, като приел, че не е налице противоречие на приложимите в процесния казус материалноправни норми с цитираните такива от правото на ЕС. Посочил е, че в случая се касае за тълкуване при прилагане на процесните норми от националното законодателство, а не до тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС в контекста на приложимата към спора националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място съдът не е извършил дължимата проверка за редовност на жалбата на “Калабрия - 2“ ЕООД на основанията по чл. 150 АПК. Съгласно чл.150 ал.1 т.6 от АПК жалбата следва да съдържа указание в какво се състои незаконосъобразността на акт. Подобно указание в съдържанието на жалбата липсва, а обемността й се дължи на цитирани правни разпоредби. При тази нередовност на жалбата съдът е следвало да я остави без движение и на дружеството да бъдат дадени указания да посочи изрично в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт. От друга страна, независимо от непълното формулиране на пороците на административния акт по чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК, с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът, е следвало да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая, първоинстанционният съд е преповторил частично съдържанието на оспорения пред него административен акт, но липсва изложение на фактите по делото, съобразно събраните доказателства в тяхната съвкупност във връзка с наведени от жалбоподателя основания за отмяна на акта. В съдебното решение са посочени приетите доказателства и съдържанието на УП. Общо е цитирано установяване, че за част от парцелите липсва правно основание, без конкретното им посочване и въз основа на какво са установяванията на съда, че същите са недопустими за подпомагане, поради липса на правно основание или двойно заявени площи. Не е посочено и за коя конкретно схема за подпомагане са тези констатации. Тази липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото е довела и до липсата на мотиви какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като те следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да изложи приетото за установено в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал. В настоящия случай в мотивите на обжалвания съдебен акт не се съдържа изложение на фактически установявания на съда във връзка с предмета на спора, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, и обсъждането им във връзка с възраженията на страните и доказателствата, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. Тази липса на мотиви представлява пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл.220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след извършване на проверка за редовността на жалбата срещу административния акт и установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, както и при необходимост и събиране на нови доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото. С касационната жалба на „Калабрия – 2“ ЕООД е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: Следва ли разпоредбите на чл.32 пар.2 и чл.33 пар.1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че земеделски площи, които са на разположение на кандидата и отговарят на критериите за „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ не могат да бъдат изключени от подпомагането, на основание на национални разпоредби, които предвиждат допълнителни условия за допустимост? Допустимо ли е национално законодателство ( чл.43 ал.3 т.7 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ) да предвижда допълнителни условия за допустимост на площите за подпомагане, които не произтичат от Регламент (ЕС) 1307/2013 и ако тези условия противоречат на правото на ЕС, трябва ли националният съд да приложи пряко регламента и да остави без приложение националните разпоредби? При констатацията си за липса на фактически установявания и мотиви в обжалваното решение, касационният състав, намира че не следва да се произнася по направеното от касационния жалбоподател искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, което подлежи на преценка при надлежно установяване на фактите по спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение