Определение № 2340 от 27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1389/2024 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Б. И. А. от [населено място] за отмяна на определение № 20110623 от 11.12.2023 г. по ч. гр. д. № 16045/2021 г. на Софийски районен съд, III Го, 148 състав, с което, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, са обезсилени издадените на 29.05.2021 г. по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против С. Т. Д.. Молителят поддържа искане за отмяна на посочения акт, като излага подробни съображения за неговата неправилност. Ответникът по молбата – С. Т. Д. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т. е. предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Това следва както от тълкуването на посочената норма и естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., което макар и прието при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., е запазило значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения. Освен това, подлежащите на отмяна актове са предмет и на приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017г. (т. 6), съгласно което: Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения; Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени; Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици; Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита; От преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения (за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство) на отмяна по чл. 307 ГПК подлежи единствено определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая се иска отмяна на определение, което не е от посочената категория съдебни актове. Със същото не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито се прегражда пътя на заинтересованата страна по материалното правоотношение да търси защита по исков ред, доколкото обезсилването на заповедта за изпълнение не засяга материалните права на молителя по акта, въз основа на който е издадена заповедта по чл. 417 ГПК. С оглед на това, молбата за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение