Определение № 137 от 06.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 864/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 28.02.2011 г. по гр.д. № 10120/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 24.06.2010 г. по гр.д. № 7282/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът А. М., София, представляван от юрк. П. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за извършването на подбора при съкращение и правното значение на последваща реорганизация, подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя при извършването на подбора, както и на кое място се възстановява незаконно съкратения работник, когато след съкращението е последвала реорганизация, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Д. К. М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като “старши специалист” в М. София по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата от 15.12.2009 г. с оспорваната заповед № 9945/16.12.2009, връчена на 17.12.2009 г., когато чрез реорганизация е създадена С. М., обхващаща и други закрити митници. Според съкращението от 15.12.2009 г. в М. София от съществувалите 4 бройки “старши специалисти” в общата администрация и 5 бройки “старши специалисти” в специализираната администрация са останали само 2 бройки “старши специалисти” в общата администрация. При извършения подбор между осмината, заемали тази длъжност в М. София ищецът е получил най-ниска оценка. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като подборът е извършен между заемалите същата длъжност в прекратената М. София, а не между всички заемали същата длъжност в новосъздадената С. м., която има свое щатно разписание от 16.12.2009 г. с предвидени 11 щатни бройки “старши специалист”, включващи 2-те бройки от М. София и тези от Р. “София” и Р. “София”. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият повдигнат въпрос обуславя решението по делото и разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение