Определение № 43 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2318/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по жалба на Ч. Л. Л. срещу определение № 1527/24.06.2020 г. по в.ч.д. № 1469/2020 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане жалба на Л. срещу определение от 21.06.2019 г. по гр. д. № 114/2019 г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която е отхвърлено негово възражение срещу разглеждане на делото по реда на търговските спорове, за продължаване на срока за отговор, както и направени доказателствени искания, а в частта, с която е отказано привличане на трети лица определението на Окръжен съд Монтана е потвърдено. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Счита неправилни мотивите на въззивния съд. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С обжалвания в настоящото производство акт Апелативен съд София е преценил подадената от Ч. Л. срещу определение на Окръжен съд Монтана, с което са отхвърлени възражение срещу разглеждане на делото по реда на търговските спорове, искане за продължаване срока за отговор и искане за събиране на доказателства, частна жалба за недопустима като подадена срещу акт, който не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Наред с това, въззивният съд е преценил за неоснователна частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд за отказ да бъдат конституирани трети лица помагачи в процеса. Частната жалба на Ч. Л. срещу определението на Апелативен съд София се явява недопустима в частта, с която атакува произнасянето по въпроса за привличане на трети лица помагачи с оглед изричната регламентация в чл. 220 ГПК, разяснена с т. 9а от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същата е посочено, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване. В тази част жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд София определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Действително, определенията на първоинстанционния съд, постановени във връзка с попълване на делото с доказателства, не подлежат на самостоятелно обжалване. Законосъобразното извършване на тези процесуални действия се проверява от въззивния съд при обжалване на крайния съдебен – постановеното от първоинстанционния съд решение. Не подлежи на самостоятелно обжалване и отказ на съда да продължи срок, тъй като този акт не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и безпротиворечивата практика, илюстрация на която са определение № 60 406/2012 г. по ч. т. д. № 2150/2021 г. на I ТО и определение № 4/2022 г. по ч. т. д. № 2620/2021 г. на I ТО на ВКС. Законосъобразен се явява и изводът на въззивния съд, че не подлежи на обжалване определението на окръжния съд, с което постановява спорът да се разглежда по реда на Глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове“. Окръжен съд Монтана следва да съобрази междувременно влязлото в сила изменение на чл. 113 ГПК, обнародвано с ДВ бр. 100/2019 г. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС