Решение № 12497 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 68/2009 г.

Решение № 12497 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 68/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Зубаир Ахмад - гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуален представител адвокат Диана Даскалова, срещу Решение № 74/26.09.2008 г., постановено по адм. дело № 129/2007 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалбата на Зубаир Ахмад - гражданин на Афганистан, е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № 155/12.01.2007 г. на началник РГС - Петрич при ГД "Гранична полиция" на МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. Преценявайки законосъобразността на оспорения акт с оглед мотивите изложени от административния орган, съдът е приел, че не са налице основания за отмяната му и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия материален закон. Със Заповед № 155/12.01.2007 г. на началник РГС - Петрич при ГД "Гранична полиция" на МВР, на основание чл. 42а, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 12 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р България (в приложимата редакция преди изменението по ДВ бр. 29/2007 г.), на Зубаир Ахмад е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, наред с ПАМ "експулсиране", наложена със заповед от 12.01.2007 г. на същия орган. При липсата на спор между страните и въз основа приложените по делото доказателства, правилно от първоинстанционният съд е прието, че за жалбоподателя са налице условията по чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ. Последното съставлява основание за налагане на ПАМ "забрана за влизане в Р България", съгласно чл. 42а, ал. 1 ЗЧРБ (в редакцията на закона преди изм. по ДВ, бр. 29/2007 г., сега чл. 42з от с. з.). Според посочената разпоредба, при наличие на основания по чл. 10 ЗЧРБ, на чужденец се налага ПАМ "забрана за влизане в страната". При постановяване на решението са преценени всички правнозначими доводи на жалбоподателката, които обаче не налагат отмяна на оспорения акт, както обосновано е приел и решаващият състав. Наведените в касационната жалба твърдения също не обуславят извод за неправилността на постановеното съдебно решение. По делото не са представени доказателства, установяващи наличие на висящо производство по искане на чужденеца да му бъде предоставен статут на бежанец, към момента на издаване на оспорената заповед. Останалите съображения са ирелевантни за преценката на съда относно законосъобразността на наложената ПАМ, респективно са неотносими към предмета на настоящото касационно производство. Поради това, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна, нито такива при проверката на решението съобразно изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 222, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,