Определение № 5251 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. П. К. за изменение на решение № 528/16.08.2024 г. по гр.д. № 1706/2023 г. на ВКС в частта за разноските, като й бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 13 090,80 лв. за осъщественото пред въззивната и касационната инстанция процесуално представителство. В молбата се излагат съображения, че при определяне на дължимия адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗАдв. съдът неправилно при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022 г. е намалил възнаграждението, без да има искане от насрещната страна в посочения смисъл. Смята, че след като е уважен от касационната инстанция предявеният иск, като е присъдено допълнително обезщетение, не е съобразена в достатъчна степен цената на иска и това, че процесуалният представител, предоставил безплатна правна помощ на ищеца е извършил необходимите действия във връзка със защитата и интересите на пострадалия и след като делото се отличава с фактическа и правна сложност, продължителност на водене на делото, включително и за въззивна инстанция. Не е постъпил отговор със становище по молбата от ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Третото лице помагач И. К. Й. не е изразило становище по молбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по подадената молба, съобрази следното: При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съобразява решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г. (в този смисъл определение № 4497 от 9.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV г. о.), в което е прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, а съдът следва да съобрази още интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършената работа. В настоящия случай се налага изменение на определеното адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция в полза на адв. К.. За изчисляването му следва да се съобрази, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, материалният интерес е голям, събирани и обсъждани са множество доказателства, а адвокатът е имал активно процесуално поведение, като е подал подробно обосновани въззивна и касационна жалба и е участвал в заседанията на въззивната и касационната инстанция. Съдът съобразява като ориентир и посочените размери на адвокатски възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на които се позовава в случая и молителя- чл. 7, ал. 2, т. 5, съгласно която при обжалвания интерес от 500 000 лв. до 1 000 000 лв. се присъждат 24 650 лв. плюс 3% за горницата над 500 000 лв. В случая материалният интерес пред въззивната и касационната инстанция е 700 000 лв. (разликата над присъдените от първата инстанция 100 000 лв. и претендираните общо 800 000 лв.). С оглед съотношението между уважената част от иска и предявения иск (200 000:700 000 лв.) възнаграждение е в размер на 8757,14 лв. без ДДС и 10 508,57 лв. с ДДС. Предвид изброените по-горе обстоятелства следва да се приеме, че тази сума правилно отразява справедливия размер на адвокатското възнаграждение и се дължи за осъществената защита пред всяка от двете инстанции – въззивна и касационна и в тази връзка не е постъпило и възражение от ответнника. Следователно общата дължима сума за защита пред въззивната и касационната инстанция възлиза на 21 017,14 лв. с ДДС. След приспадане на вече присъдените 9600 лв. ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати допълнително още 11 417,14 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,