Определение № 53 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 665/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК. С определение № 60163 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 3842/2021 г. на ВКС, I г. о., е оставена без разглеждане молбата на М. Б. Я. за отмяна на решение № 3141/14.07.2015 г. по в. гр. д. № 834/2014 г. на Благоевградски окръжен съд и потвърденото с него решение № 2556/23.06.2014 г. по гр. д. № 1195/2012 г. по описа на Районен съд–Разлог. Молителят М. Б. Я. е осъден да заплати на ответницата М. И. В. разноски в размер на 1000 лв. Прието е, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя се основава на твърдение, че след влизане в сила на атакуваното решение молителят е узнал ново обстоятелство, от значение за изхода на делото. То се разкрило в свидетелски показания по друго дело между същите страни – гр. д. № 3380/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Молителят не знаел за този свидетел при разглеждане на настоящото дело в инстанциите по същество. Показанията на свидетеля, обективирани в съдебен протокол, съставлявали основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на ВКС е приел, че изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не обосновават хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Посочената разпоредба не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания, поради което и твърдяното от молителя, че след приключване производството по делото е научил за нов свидетел, не сочи на наличието на годно основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представеният протокол от съдебно заседание от 10.06.2021 г. също не е ново доказателство по смисъла на закона, тъй като новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да е такъв, от който да се установява, че има лица, които ако бъдат разпитани като свидетели, биха могли да установят определени обстоятелства. Съставът на ВКС се е позовал на т. 4 на ППВС № 2/77 г ., съгласно което не се допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания. Прието е, че още по-малко отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от М. Б. Я.. Жалбоподателят поддържа, че при разглеждане на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, не е знаел за съществуването на свидетел, който може да даде показания, които са решаващи за изхода на това дело. Счита, че показанията на този свидетел, дадени по другото дело, представляват „ново обстоятелство“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Според жалбоподателя законът не прави разлика в това дали новите обстоятелства се разкриват чрез писмени доказателства или чрез свидетелски показания. Неправилно съдът се позовал на т. 4 на ППВС № 2/77 г. Също така неправилно протоколът със свидетелско показание е изключен от кръга на писмените доказателства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят възразява и срещу размера на разноските, присъдени на насрещната страна, които счита за прекомерни. Ответниците М. И. В. и Д. Б. Я. оспорват частната жалба. Излагат подробни доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното определение съответства изцяло на практиката на ВКС, според която свидетелските показания имат доказателствено значение за делото, по което са дадени; че протоколът, в който са удостоверени свидетелски показания, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК; че според ППВС № 2/77 г ., т. 4, новият писмен документ следва да представлява сам по себе си доказателство по делото и да установява пряко новооткрито обстоятелство, а не да сочи, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани за доизясняване на спора; че не е допустима отмяна въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. В този смисъл са решение № 344 от 12.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6882/2013 г., III г. о., решение № 793 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 60/2010 г., IV г. о., решение № 505 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 84/2010 г., III г. о., решение № 498 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2009 г., III г. о., решение № 122 от 3.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5253/2014 г., III г. о., решение № 63 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6470/2014 г., I г. о., решение № 268 от 28.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4518/2013 г., I г. о. и др. Тази практика се споделя от настоящия състав. Липсва законово основание да се променя разрешението, дадено с т. 4 на ППВС № 2/77 г ., което е приложимо и в настоящия случай. Затова обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ответниците М. И. В. и Д. Б. Я. следва да бъдат присъдени сторените разноски за частното производство – по 1000 лв. за всяка от тях, съгласно два договора за правна защита и съдействие от 18.02.2022 г. Настоящият състав счита, че съдържащото се в частната жалба на М. Я. оплакване за прекомерност на присъдените разноски за производството по гр. д. № 3842/2021 г., представлява молба по чл.248 ГПК за изменение на определение № 60163 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 3842/2021 г. на ВКС, I г. о., в частта за разноските, която следва да се разгледа от предходния тричленен състав на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,