Определение № 14 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 101/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по искане, формулирано в касационна жалба вх. № 27735/23.12.2022 г. и допълнителна молба вх. № 27734/12.2022 г. на “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 1555/15.12.2022 г. по гр. д. № 219/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18/01.11.2021 г. по т. д. № 98/2020 г. на Окръжен съд – Враца. С последното е уважен предявеният от В. Ц. В. иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца сумата 37 819,14 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 44010611933848/31.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния предявен размер от 39 097 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за спиране следва да бъде уважена.Видно от данните по делото, срещу въззивното решение от молителя е подадена в срок касационна жалба вх. № 27735/23.12.2022 г. На 21.12.2022 г. е внесена сумата 37 819,14 лева, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от счетоводството на ВКС на 09.01.2023 г. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановено невлязло в законна сила въззивно решение. С оглед внесеното обезпечение от молителя следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.