Определение № 4064 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във вр. с чл.60, ал.8 от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Тодоров, [ЕГН], с посочен съдебен адрес гр.София [пк], [улица], подадена срещу Определение № 1430 от 07.02.2024г. по по адм. дело № 1304/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № СД-06-3/25.01.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № СД-06-26/06.10.2023г. на министъра на правосъдието чрез постановяване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение по чл. 60 от АПК на Заповед № СД-06-26/06.10.2023г. на министъра на правосъдието. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението поради необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на производството за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Алтернативно е направено искане за отмяна на определението и уважаване на подадената пред първостепенния съд жалба. Ответникът – министър на правосъдието, чрез юрисконсулти И. Тончева и П. Николова представя отговор на частта жалба, в който са изложени съображения за законосъобразност на оспореното определение и неоснователност на подадената срещу него частна жалба. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл.60, ал.5 от АПК, образувано по жалба на Д. Тодоров срещу Заповед № СД-06-3/25.01.2024 г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл.62, ал.2 от АПК, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка чрез обективиране на разпореждане за допускане на предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК на Заповед № СД-06-26/06.10.2023г. на министъра на правосъдието. С последната Д. Тодоров е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначени за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-И-545 от 14.05.2014г. (ДВ, бр. 44 от 2014г.) на министъра на правосъдието. За да постанови оспорения съдебен акт АССГ е приел, че мотивите за допускането на предварителното изпълнение се съдържат в Заповед № СД-06-26/06.10.2023г. на министъра на правосъдието, доколкото Заповед № СД-06-3/25.01.2024 г. е издадена на основание чл.62, ал.2 от АПК и само отстранява фактическа грешка в предходния административен акт, поради което тези мотиви следва да бъдат съобразени при преценката на материалната законосъобразност на допуснатото на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение, което е приел за мотивирано в достатъчна степен. Посочил е, че административният орган е изложил фактическия състав на нарушенията, които е приел за извършени от синдика и въз основа на това е направил извод, че жалбоподателят е предизвикал необратими или трудно обратими последици за участниците в производството по несъстоятелност, обвързвайки ги с правни последици от действията си, вкл. и с тези, извършени в нарушение на императивни норми от закона, както и че са увредени интересите и на трети лица - ипотекарния кредитор по чл. 717н от ТЗ и то по такъв начин, че да се преклудира възможността да получат защита на своите права. Ответникът е изложил и съображения, че са увредени и важни държавни и обществени интереси, свързани със задължението на държавата да обезпечи и гарантира участниците в търговския оборот. Крайният правен извод на съда е обоснован с установено наличие на предпоставки по чл.60, ал.1 АПК, поради което разпореждането за допускане на предварително изпълнение е прието за мотивирано и законосъобразно. Определението е валидно допустимо и правилно. Издадено е от надлежен съдебен състав, в рамките на юрисдикционните му правомощия, при съобразяване на относимите императивни норми, в рамките на допустимо съдебно производство, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, при вярна преценка на фактите и точно прилагане на процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, в защита на особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението могат да настъпят значителни вреди. В случая административният орган е изложил мотиви относно предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК в Заповед № СД-06-26/06.10.2023г., както правилно е приел АССГ, която обаче е постановена при допускане на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че в нея не е налице диспозитив, обективиращ разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК. Горното е констатирано с Определение № 12264/11.12.2023г. по адм. д. 11258/2023г. по описа на ВАС и с Определение № 11149/15.12.2023г., постановено по адм.д.№ 10086/2023 г. по описа на АССГ делото е изпратено като преписка на адм. орган за отстраняване на очевидна фактическа грешка, в резултат на което е издадена Заповед № СД-06-3/25.01.2024 г. на министъра на правосъдието. Оплакването на частния жалбоподател, че тя е издадена от некомпетентен орган, тъй като министърът няма право да делегира правомощията си по чл.663, ал.2 от ТЗ, е неоснователно. Същата не е издадена при условията на делегиране, а при условията на заместване от зам. министър Е. Дечев, оправомощен да изпълнява функциите на министър на правосъдието от 25.01.2024г. до 26.01.2024г., което е видно от приложена по делото Заповед № ЛС-01-2/24.01.2024г. на министъра на правосъдието, издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието. Между делегирането и упражняването на правомощия при заместване, какъвто е настоящия случай, са налице различия. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Както бе посочено по-горе, мотивите за допускане на предварителното изпълнение се съдържат в Заповед № СД-06-26/06.10.2023г. Ответникът обосновал разпореждането с необходимостта от защита на важни държавни и обществени интереси, т.е. с едно от основанията, предвидени в чл.60, ал.1 от АПК. В Заповед № СД-06-26/06.10.2023г. е налице подробно изложение на допуснатите от Тодоров като синдик нарушения по конкретно производство по несъстоятелност. Ответникът се е позовал на характера, тежестта и многобройността на установените нарушения, на техните вредни последици, които е приел за необратими или трудно обратими, с оглед което е направил извод, че е налице необходимост от защита на важни държавни и обществени интереси, свързани със задължението на държавата да обезпечи и гарантира сигурността на участниците в търговския оборот, да обезпечи извършването на дейностите в производствата по несъстоятелност от лица с висока професионална компетентност и безупречна репутация, което се свързва с доверието на гражданите в съдебната система и върховенството на правото. Настоящият съд намира, че в конкретния случай действително е налице необходимост от защита на важни държавни и обществени интереси, обуславящи приложимостта на чл.60, ал.1 от АПК. Предмет на съдебното производство е единствено наличието или липсата на предпоставките, визирани от закона, обуславящи допускане на предварителното изпълнение на заповедта. Мотивите на административния орган в тази насока са свързани с броя, вида, тежестта и спецификите на нарушенията, за които Тодоров е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначени за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон. Констатациите за осъществени множество нарушения на ТЗ от частния жалбоподател в качеството му на синдик, описани в Заповед СД-06-26/06.10.2023г., се основават на приложения в административната преписка Доклад рег. № 94-00-293/24.01.2023г. на Инспектората към министъра на правосъдието по ЗСВ, изготвен след извършена проверка, възложена със Заповед № ИЗСВ-01-328/2021г. на министъра на правосъдието. Направените с него констатации не се опровергават от представените от частния жалбоподател писмени доказателства пред първоинстанционния съд. Дейността на синдика е нормативно регламентирана и е свързана с възможността за управление и разпореждане със значителни имуществени права в рамките на производства по несъстоятелност, с оглед което обществените очаквания са тази дейност да се извършва добросъвестно и компетентно. Изключването на синдик от списъка по чл.665, ал.1, т.5 от ТЗ със заповед, която не подлежи на предварително изпълнение, би дало възможност лицето да бъде назначавано за синдик и по други производства по несъстоятелност до влизане в сила на административния акт. В конкретния случай констатираните множество нарушения в дейността на частния жалбоподател като синдик дават основание да се приеме, че е налице защитим обществен, а и държавен интерес, както правилно е приел административния орган, обуславящ недопускане на горното до произнасяне на съда с окончателен съдебен акт по жалбата на Тодоров срещу Заповед № СД-06-26/06.10.2023г. на министъра на правосъдието, във връзка с която е налице неприключило съдебно производство. В случая обществения и държавния интерес са с приоритет пред засягането интересите на синдика, с оглед което приложението на чл.60, ал.1 от АПК е основателно. С оглед на този извод и предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството следва да бъде уважено искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че следва да осъди частния жалбоподател да заплати такова за един юрисконсулт в размер на 150 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,