Решение № 4008 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2012 г.

Решение № 4008 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ПК "Работник", представена от председателя на кооперацията Златко Маджаров, срещу решение № 326/25.06.2012 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 825 по описа за 2011 г., с което отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 12001003061/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Велико Търново, потвърден с решение № 361/27.07.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите. Оплакванията касатора са за противоречие на решението с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Сочат се опущения по повод принципа за случайно разпределение на делата и обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на РА. Отричат се фактическите изводи на съда с аргументи за липса на форма на приетата по делото ССчЕ и пропуски при оспорването на писмените доказателствени средства по чл. 193 от ГПК. Оспорва се оценката на значението на допуснати в производството по издаване на административния акт нарушения на процесуални правила. Изразява се несъгласие с начина на определяне на данъчната основа по ЗКПО и с начисляването на ДДС в последния данъчен период за годината. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на ПК "Работник" задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. в размер на 1 833.59 лева и лихви върху него в размер на 1 270.64 лева и за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2005 г. до 31.05.2010 г. в размер на 60 667.85 лева със закъснителна лихва 33 267.61 лева или общо публични задължения в размер на 134 249.21 лева. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ДОПК заради непредставянето съответно на счетоводни регистри за отчетните периоди 2004 до 2009 г. и на касовите книги от ЕКАФП по търговски обекти. С корпоративен данък по данъчни периоди са обложени неотчетени приходи, изчислени като разлика от приходите, които е следвало да бъдат отчетени (те са определени като балансовата/отчетната стойност на продадените стоки по отчета за приходите и разходите е увеличена с декларираната от председателя на кооперацията 20 % търговска надценка) и декларирания размер на приходите от продажба на стоки по отчета за приходите и разходите за текущата година. При определяне на данъчната основа органите по приходите са възприели изцяло всички други декларирани данни в ГДД от значение за определяне на финансовия резултат. Така за 2004 г. годишната данъчна основа е 4 553 лева /след пълно приспадане на декларираните загуби за 2001, 2003 и 2003 г./; за 2005 г. - 5 098 лева /при деклариран финансов резултат за периода - загуба в размер на 6 302 лева/; за 2006 г. - 1 207 лева; за 2008 г. и 2009 г. финансовият резултат е загуба. Допълнително е установено задължение за ДДС в д. п. м. 12.2005 г. в размер на 19 769.78 лева; за м. 12.2006 г. - 25 448.96 лева и за м. 12.2007 г. - 14 936.91 лева. Основание за задължението е несъответствието между сбора на данъчните основи на декларираните от задълженото лице облагаеми доставки за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. и установените при ревизията приходи от продажби. Върху положителната разлика е начислен ДДС в последния данъчен период от годината. Допълнителен ДДС по данъчни периоди е начислен на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху стойността на бракувани стоки. Първоинстанционният съд е възприел твърденията за фактите в мотивите на оспорения РА, както и изводите на администрацията относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е дал вяра на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава констатациите на приходната администрация за размера на данъчните основи за облагане с корпоративен данък и ДДС. Приел е, че при издаването на акта не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, той е издаден в дължимата форма от компетентен орган. Мотивирал е подробно изводите си относно съществуването на установените с РА публични задължения по видове и по данъчни периоди. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за значението на установяването/неустановяването на факта на разпределянето на делото по принципа на случайния подбор. В контекста на правилата на чл. 9 от ЗСВ, чл. 157, ал. 1 от АПК и чл. 46, ал. 1 от ПАРОАВАС разпределянето е елемент от фактическия състав на образуването на делото. Определянето на съдия-докладчик е дейност на председателя на съда или неговия заместник /респ. председател на отделение/ и е извънпроцесуална от гледна точка на съдебното производство. Без да е процесуално действие на съда, надлежното провеждане на разпределението на делата не може да засегне заключителния съдебен акт по начина, който чл. 209, т. 3 от АПК определя като касационно основание. Съдържанието на проверката на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорения пред него РА е извършена в пределите на чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Изследвана е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма, спазването на процесуалните правила по издаването му и правилността на установените с него задължения. ВАС не споделя тезата на касатора за значението на мястото на извършване на ревизията в контекста на правилото на чл. 115, ал. 2 от ДОПК. Съдържанието на установеното с цитираната разпоредба задължение за ревизиращите органи е да се запознаят на място с намиращите се у ревизираното лице документи и други доказателства. Според чл. 115, ал. 3 от ДОПК извършването на ревизията е допустимо и в териториалната дирекция, ако е невъзможно провеждането й при ревизираното лице. Предвид обяснението на председателя на кооперацията за липсващи счетоводни регистри до 01.01.2008 г. очевидно няма как да се извърши проверка на тези документи дори и на адреса на управление на ревизираното лице. В същото време изводите на органите по приходите са основани изключително на изходящи от задълженото лице писмени актове, което изключва възможността отклонението от правилото на чл. 115, ал. 2 от ДОПК да е повлияло върху съдържанието на РА, а само тогава би могло да се квалифицира като съществено и опорочаващо акта. Административният съд не е извършил сочените в касационната жалба нарушения в процеса на доказване. Не е основание да се дисквалифицира като доказателствен източник съдебно-счетоводната експертиза заради липсата на обособен раздел "заключителна част" според изискването на чл. 26, ал. 6 от Наредба № 1461 за съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи. Структурно в тази част следва да се съдържат изводите на експерта. Ако тези изводи са обективирани като отговори на формулираните в съответствие с чл. 156, ал. 4 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК задачи в друга обособена част от заключението, това не е основание да се изключи убеждаващото им въздействие при оценката по чл. 202 от ГПК. Без АСВТ да е изключил от кръга на доказателствените източници представени от жалбоподателя писмени доказателства заради оспорване на истинността им от ответника, то твърдяното нарушение на чл. 193 от ГПК не се е отразило на заключителния съдебен акт и не е основание за неправилността му. При следващото от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК разпределение на доказателствената тежест, за администрацията е процесуалната обвързаност да установи не само предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122 - 124 от ДОПК, но и относимите към определянето на основата обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Това е разумът на правилото на чл. 122, ал. 3 от ДОПК предвиждащ ревизионният доклад да се обосновава с обстоятелствата по ал. 1 и 2. Възприемането като приход за определянето на данъчната основа за облагане с подоходен данък на увеличената с търговската надценка балансова стойност на приходите и разходите е съобразено с критериите на чл. 122, ал. 2, т. т. 8 и 16 от ДОПК. Правилността на определената от администрацията данъчна основа е потвърдена с източника на специални знания. Такива знания не са необходими за изчисляване на размера на данъка чрез отнасяне на данъчната ставка към данъчната основа, поради което допускането на исканата от жалбоподателя експертиза с така задача не е било необходимо. Правомерно и в интерес на задълженото лице е начислен ДДС в последните данъчни периоди на 2005 г., 2006 г. и 2007 г. върху данъчна основа, изчислена като положителната разлика на приходите от продажбите и сбора на данъчните основи на декларираните облагаеми доставки по години. В последният възможен за годината данъчен период се начислява данъка, доколкото той няма как да се обвърже с конкретно данъчно събитие и данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Подобен е и законодателният подход при корекцията на данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 5 от ЗДДС. Конкретни оплаквания относно начисленият ДДС за бракувани стоки касаторът не въвежда. Необходимо и достатъчно за установяването на фактите в тази хипотеза е позоваването на презумптивната доказателствена сила на РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и позоваването на разпоредбите на чл. 82, ал. 1 от отменения ЗДДС и чл. 79, ал. 3 от действащия ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение