Определение № 340 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 369/2015 г.

По делото е постъпила молба от частния жалбоподател И. Г. Д. от [населено място] за освобождаване от внасянето на държавна поради липса на средства на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 261 от 22.05.2015г. по ч. т. дело № 369/2015г. настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение е оставил без уважение молбата на И. Г. Д. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената от него частна жалба срещу определение № 175 от 30.03.2015г. по ч. т. дело № 369/2015г. На ВКС, ТК, Второ отделение и е върнал посочената частна жалба като недопустима. Срещу определението на ВКС е подадена от И. Г. Д. частна жалба, която е оставена без движение и на частния жалбоподател е предоставен едноседмичен срок от съобщението за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В случая И. Г. Д. е представил декларация за материално и гражданско състояние от 17.06.2015г., от която се установява, че частният жалбоподател е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, не притежава МПС, няма влогове на свое име, не получава наеми, нито рента от земеделски земи, нито дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, не ползва под аренда земеделски земи, не е регистриран като едноличен търговец, няма източници на средства, неженен е, няма непълнолетни деца, които издържа, страда от язва, сметката му в Д. е запорирана от 21.02.2011г. и е финансово затруднен. По делото са налице данни, че частният жалбоподател от 04.10.2013г. се намира в затвора С. за изтърпяване на наложено наказание по нохд № П-217/2011г. на С. – 5 г. /писмо рег. № 9570/01.08.2014г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – МП/. Въз основа на посочените данни следва да се приеме, че частният жалбоподател не разполага с възможност да заплати държавна такса в размер на 15 лв., предвид липсата на доходи, имуществено, семейно и здравословно състояние. Поради това молбата следва да бъде уважена, тъй като са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки. По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение