Определение № 7178 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. И. Г. от гр. София, [улица]срещу Определение № 20500 от 26.05.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. № 5968/2026 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на лицето срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № GPAM 1300085 от 31.03.2026 г. на младши автоконтрольор към отдел Пътна полиция в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (индивидуализирано с марка, модел и регистрационен номер) за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т.2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като просрочена и е прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. Счита определението за неправилно, постановено при неспазване на материалния закон и неотчетени от съда данни и доказателства за своевременното подаване на жалбата до съда чрез пощенска услуга. Сочи конкретно, че ЗПАМ е връчена на адресата на 31.03.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 09.04.2026 г. с препоръчано писмо, с обратна разписка, като от номера за проследяване на пратката и системния бон за заплащане на пощенската услуга се установява, че писмото е предадено на 09.04.2026 г., пет дни при изтичане на срока за обжалване. Изрично е сочи, че върху самата жалба е отбелязано, че пощенското клеймо е от 09.04.2026 г., но това е пренебрегнато от съда. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато първоинстанционния съд за продължаване на производството. Ответната страна не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледано по същество частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане подадената жалба първоинстанционният съд приема, че оспорваната заповед е надлежно връчена лично на адресата на 31.03.2026 г. и съответно срока за оспорване по чл. 149, ал.1 АПК изтича на 14.04.2026 г. (вторник, присъствен ден), а жалбата е депозирана едва на 04.05.2026 г., поради което я счита за просрочена и на основание чл. 159, т. 5 АПК оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Няма спор между страните, че оспорената ЗПАМ е връчена на 31.03.2026 г. лично на нейния адресат. Съответно съдът правилно е определил, че срокът по чл. 149, ал.1 АПК изтича на 14.04.2026 г. (вторник, присъствен ден). Спорен е въпросът кога и по какъв начин е подадена жалбата срещу оспорената ЗПАМ. Действително в горния ляв ъгъл на първоинстанционната жалба е поставен щемпел със съдържание: „Баркод … Пощенско клеймо…“, като на мястото срещу „Пощенско клеймо“ е отбелязана датата - 09.04.2026 г., а на л. 10 от делото е приложен пощенски плик, от който се установява посочената дата на пощенското клеймо и има етикет с номер на проследяване на пощенската пратка. Няма данни в обжалваното определение съдът да е съобразил тези данни и доказателства. С частната жалба са представени още системен бон от „Български пощи“ ЕАД от дата 09.04.2026 г., известие за доставяне и справка за просияване на пощенска пратка по номер за проследяване. Всички изброени, установят безспорно, че жалбата е подадена на 09.04.2026 г., т.е. преди изтичане на срока, определен в чл. 149, ал.1 АПК, чрез пощенска услуга. Следователно неправилен и несъответен на доказателствата по делото и закона е изводът на съда, че жалбата е подадена след установения за това срок, поради което е недопустима за разглеждане. Жалбата е депозирана в определения от закона срок, поради което е допустима за разглеждане. С оглед изложеното, определението, предмет на контрол, следва да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и представените по делото доказателства, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение