Определение № 77 от 22.02.2010 г. на ВКС по д. № 78/2010 г.

Производството е по чл.274 от ГПК. Образувано е по две частни жалби на К. С. срещу въззивни определения на Софийски градски съд /СГС/ по ч.гр.д. №10521/09 г. С първата частна жалба, на осн. чл.274, ал.2 от ГПК, се обжалва въззивното определение за оставяне без разглеждане на частната въззивна жалба на К. С. срещу първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането му за разглеждане на инцидентен установителен иск в процеса, прекратен впоследствие поради оттегляне на първоначалния иск. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му. Тази частна жалба е допустима, но неоснователна – обжалваното пред СГС първоинстанционно определение не е с характер по чл.274, ал.1 от ГПК – не е преграждащо, тъй като инцидентният установителен иск може да бъде предявен отделно, нито обжалването му е предвидено изрично в закона. Затова, като е оставил частната въззивна жалба срещу него без разглеждане, въззивният съд не е нарушил закона. Определението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. С втората частна касационна жалба – на осн. чл.274, ал.3 от ГПК, се обжалва въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното за деловодни разноски от 150 лв., възложени в тежест на касатора. Освен че е останала нередовна, като неприподписана от адвокат – чл.284, ал.2 от ГПК, частната касационна жалба е и недопустима на осн. чл.274, ал.4 от ГПК – обжалваемият интерес е под 1000 лв., и следва да остане без разглеждане. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.