Определение № 283 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2013 г.

Ответникът С. И. Г. чрез пълномощниците си адвокатите В. И. М. и С. А. З. е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище, че определението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивната жалба на Р. М. Г. срещу решение № ІІ -56 124 от 02.09.2011 г. по гр. дело № 34844/2008 г. на Софийски районен съд /СРС/, ІІ гражданско отделение, 56 състав и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат Софийски градски съд /СГС/ е приел, че първоинстанционният съд в производството по чл. 344 ГПК не се е произнесъл по иск за делба на недвижим имот в [населено място], тъй като с определение от 20.06.2011 г., постановено в открито заседание съдът е отхвърлил искането за включване на този имот в делбената маса, а посоченото определение не е било обжалвано и е влязло в сила. Определението е правилно. Задължението на въззивния съд да се произнесе по жалба на страната срещу първоинстанционното решение, което е неизгодно за нея се поражда при редовното му сезиране, т.е. когато са налице процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата. Една от тези предпоставки е наличието на предмет на въззивното обжалване. С първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по допускане съдебна делба на апартамент в [населено място], подробно описан в диспозитива на съдебния акт. В настоящият случай СРС не се произнесъл по искането на Р. Г. по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на имот в [населено място], подробно описан в молбата й от 04.03.2009 г., тъй като с определение от 20.06.2011 г. това искане е отхвърлено с мотиви за нередовност на молбата – неизпълнение на указанията на съда за индивидуализиране на жилищната сграда в имота. Решение по допускане на делба на посочения имот в [населено място] не е постановено по искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, което по естеството си е насрещен иск, поради което по тази претенция няма произнасяне на първоинстанционния съд, респективно не е налице решение, липсва следователно предмет на въззивната жалба. При липсата на предмет на жалбата липсва и правен интерес от обжалването, тъй като не е налице съдебен акт, който да съдържа неизгоден за страната правен резултат. Липсата на предмет и правен интерес от обжалването са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът е задължен да упражнява служебно контрол и когато не са налице е задължен да остави жалбата без разглеждане. Като е процедирал по този начин – оставил е без разглеждане въззивната жалба поради липсата на посочените процесуални предпоставки за разглеждането й по същество, въззивният съд е постановил правилно определение. Оплакванията за отказ от правосъдие са неправилни. Частната жалбоподателка може да предяви иска за делба на посочения имот в отделно производство. Правилна е и констатацията в мотивите на второинстанционното определение, че определението от 20.06.2011 г. по чл. 341, ал. 2 ГПК не е било предмет на жалба от Р. Г. чрез нейния пълномощник, адвокат З. К.. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение