Решение № 2595 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12320/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. У. – гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. П. Желев срещу решение № 33946/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6882/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 18365/27.11.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което му е отказано предоставяне на хуманитарна закрила. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правилна и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага оплакване, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решението на ВАС, Трето отделение при първото касационно обжалване на предходно решение на същия съд. Твърди се също, че решаващият съд отново е изложил незаконосъобразен извод, че преценката дали търсещият закрила представлява заплаха за националната сигурност е изцяло в правомощията и компетентността на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) и тяхното становище е задължително и обвързващо ДАБ в производството по предоставяне на международна закрила. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил задължителното за съдилищата в Република България тълкуване на общностни норми – решение от 22.09.2022 г. по дело С – 159/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Твърди се, че съдът неправилно е приел, че видно от мотивите на решението преценката дали жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност, е изключително в правомощията на ДАНС и че тяхното становище по чл. 58, ал.10 ЗУБ е задължително и обвързващо административният орган. В касационната жалба се изтъква оплакване, че съдът не е разгледал и не е взел предвид изложените обстоятелства, не е събрал всички необходими доказателства за правилното разрешаване на спора, поради което е постановил едно незаконосъобразно решение, постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решене и отмяна и на решението на председателя на ДАБ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. П. Желев. Ответникът по касационната жалба председател на ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. Клисарска, я оспорва и в съдебно заседание е представена справка за Сирия. Претендира да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представеното по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално с решение №1587/11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11951/2023 г. по описа на Административен съд – София град е отхвърлена жалбата на М. А. У. срещу решение № 18365/27.11.2023 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № 7209/26.06.2025 г. по адм. дело № 5156/2024 г. Върховният административен съд, Трето отделение е отменил решение на първоинстанционния съд в частта за отказа на административния орган – председател на ДАБ да предостави на жалбоподателя хуманитарен статут и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния административен съд, от друг съдебен състав с указания да се приложи към делото справката на ДАНС. В частта, в която е била отхвърлена жалбата от председателя на ДАБ за отказа му да предостави на чужденеца бежански статут, първата касационна инстанция е оставила в сила решението на първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото за да отхвърли жалбата първостепенният съд е приел, че правилно административният орган е отказал предоставянето на хуманитарна закрила на М. А. У.. В обжалваното решение съдът е споделил изложеното от ДАНС, тъй като за опровергаването му не са правят никакви изявления. Според съда това становище е част от доказателствата по делото, както и че адв. П. Желев се е запознал със същото. Съдът е посочил в съдебния си акт, че няма индиция за несъстоятелност на посочените от ДАНС констатации, като същите се свеждали до това, че в проведената беседа с жалбоподателя през месец май 2023 г., той изрично е заявил подкрепата си към управляващата тогава терористична организация ИДИЛ (погрешно в решението е посочено Идлиб). Посочено е в обжалваното решение, че органите на ДАНС са установили и опит от чужденеца за прикриване на факти от бежанската му история, свързана с местопребиваването на него и семейството му. Тези две обстоятелства съдът е приел, че са мотивирали ДАНС да направи извод, че лицето е опасно за националната сигурност, както и че този извод не е произволен, а е обоснован. Съдът е споделил изводите на административния орган, че М. А. У. не може да се ползва и от правата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като представлява заплаха за националната сигурност на Република България. Затова е прието в обжалваното решение, че са налице основания по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ да се откаже хуманитарен статут, които норми предвиждат, че е достатъчно да има сериозни основания да се предполага, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. От друга страна съдът е изложил мотиви, че на база на предоставените по преписката справки, както и тези представени в съдебно заседание, не може да се направи извод, че при връщане на лицето в Сирия би го поставило в ситуация на опасност за неговия живот и сигурност. В обжалваното решение е направен извод, че за чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ, тъй като от заявеното от молителя не може да се формира извод че той е бил принуден да напусне или да остане извън Сирия по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът, обсъждайки представената по делото справка за ситуацията в Сирия е приел, че промените са коренно различни, подобрява се икономическата обстановка, поради което много лица се завръщат в Сирия, а опасенията на оспорващия съдът е приел, че са несъстоятелни. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е приел за законосъобразен отказът на председателя на ДАБ относно отказания хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал.1 ЗУБ за признаване на хуманитарен статут, а тъкмо обратното - налице са основанията по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ за отказ от предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Съдът за да направи този си извод, обосновано е приел, че жалбоподателят от бежанската си история не е твърдял конкретни причини и обстоятелства, че докато е бил в Сирия е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито са предпоставките по чл. 9 ЗУБ. Поради липсата на такива твърдения от чужденеца не са налични и обстоятелствата по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ. В този смисъл наистина субсидиарната закрила за предоставянето на хуманитарен статут съобразно в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, като аналогична е разпоредбата в Директива 2011/95/ЕС, с която е отменена предходната Директива и в които са посочени минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство, като бежанци, които по други причини се нуждаят от международна закрила. В проведеното интервю в ДАБ касационният жалбоподател не е съобщил за тежки посегателства по чл. 9, ал.1 ЗУБ, респ. по чл. 15 от Директивата, не е твърдял за заплахи относно неговата личност, не е бил заплашен от смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, каквито са хипотезите в чл. 9, ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. Първостепенният съд правилно се е позовал на представената справка от ДАБ, че положението в Сирия се подобрява, вкл. и икономическата обстановка в страната, поради което много сирийци се връщат в родината си. В тази връзка следва да се посочи, че и в касационното производство ответникът по касация представи актуална справка от ДАБ, дирекция „Международна дейност“, отдел „Международно сътрудничество“ № МД – 02 – 22/23.01.2026, в която се установява, че завръщането на вътрешно разселените лица продължава, като вече е достигнал брой от 1 955 090 души и продължава, като тази информация е от бюлетина на ВКБООН от 12.12.2025 г., като част от тях ВКБООН е подкрепил около 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от гранично – пропусквателния пункт „Джусие“ и на автогарите „Сармада“ и „Седжо“ след същите пунктове „Баб ал Хава“ и „Ал Салама до различни дестинации, вкл. Хомс, Хама, Идлиб, Алепо и провинция Дамаск. Посочено е в справката също, че ВКБООН и световната продоволствена програма раздават готови за консумация хранителни кошници и високоенергийни бисквити на 755 завърнали се лица на транзитните автогари в Идлиб и Алепо, а на 36 350 домакинства (116 675 души) са раздадени субсидии за завръщане, които да им позволят за покрият непосредствените си потребности, което наистина показва подобряването на икономическото положение в Сирия. Съобщава се и за възстановяване на повредени по време на въоръжения конфликт къщи за осигуряване с домове на завърналите се сирийци в различни провинции като Дараа, Кастал Мааф в Латакия, Дейр ал Зор и Дамаск., както и за доброволни връщания на сирийци от Турция, което е признак за подобрената ситуация в страна. В справката, представена в касационното производство се сочи и, че в изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд е обявил интензивен ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. Относно проведената беседа от ДАНС през месец май 2023 г. с чужденеца, за която справка първата касационна инстанция при обжалване на първоинстанционното решение, го е отменила и е върнала делото на първоинстанционния съд с указания да изиска справката от ДАНС, съотв. да я обсъди при новото разглеждане на делото. Съдът в тази връзка правилно се е позовал на решение по дело С – 159/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), но като се има предвид становището на ДАНС, че вследствие на проведената с жалбоподателя беседа, същият е заявил подкрепата си към ИДИЛ и е прикривал факти относно неговото местопребиваване и това на семейството му, то правилно съдът е приел за законосъобразен отказът на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут.. По делото липсват и данни и за нарушение на принципа „забрана за връщане“ (non – refoulement) предвид установената промяна в обществено – политическа обстановка в Сирия и при преценката за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ В този смисъл правилно административният орган, а впоследствие и първостепенният съд са приели, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 4 във връзка с ал.1, т.1 и 3 ЗУБ, а не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарна закрила. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице отменителните основания, сочени в касационната жалба, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Води от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение