Определение № 555 от 22.12.2025 г. на ВКС по н. д. № 1113/2025 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано след разпореждане № 15722/16.12.2025 г. по н. о. х. д. № 17841/2025 год. по описа на Софийския районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност с Варненския районен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, намери следното: В Районен съд – Варна е образувано н.о.х.д. № 4104/2024 г. по внесен на 21.10.2024 г. обвинителен акт от РП – Варна срещу С. Й. по обвинение за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 209, ал. 1 НК. На 3.12.2025 г., след повече от една година, било проведено разпоредително заседание. С определение № 6199, постановено по н.о.х.д. № 4104/2024 г. по описа на РС – Варна, съдебният състав е приел липса на компетентност на този съд да се произнесе по обвинението, доколкото по правилата за местната подсъдност делото следва да се разгледа от РС – София. За да стигне до този извод съдът се е позовал на обвинителния акт, в който е посочена дата на настъпване на вредоносния резултат – 27.10.2016 г., когато е сключен в [населено място] договор за покупко-продажба на дружествени дялове между /фирма/ и /фирма/. Съдът е приел, че деянието, предмет на обвинителния акт е започнало в района на РС – Варна, но е довършено в района на РС – София, поради което на основание чл. 36, ал. 2 НПК местно компетентен да разгледа делото е именно Софийският районен съд. С цитираното по-горе разпореждане съдията-докладчик по образуваното н.о.х.д. № 17841/2025 г. по описа на РС – София приел, че в обвинителния акт не се съдържат факти, които да позволяват да се установи мястото на извършване на престъплението, поради което на основание чл. 36, ал. 3 НПК местно компетентен е РС – Варна, след което е повдигнал спор за подсъдност. В допълнение в разпореждането се сочи, че са налице и основанията на чл. 43, т. 1 НПК, тъй като много свидетели живеят в района на РС – Варна. Настоящият състав намира, че делото е подсъдно на РС – София, което е в съгласие с трайната практика на ВКС по поставяни пред съда идентични спорове за подсъдност. Според чл. 42, ал. 1 НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт се описва поведението на подсъдимия, което, според прокурора, определя обективната страна на престъплението – деянието, вредата и причинната връзка между тях. Излагат се твърдения, че подсъдимият е въвел в заблуждение К. И. чрез действия, извършени в периода от неустановена дата през 2013 г. до 27.10.2016 г. в [населено място] и [населено място], от които е причинена вреда на К. И., Е. И. и Е. С.. Според прокурора, както е посочено в диспозитива на обвинителния акт, деянието е довършено на определена дата – 27.10.2016 г., когато, според обстоятелствената част на акта, в [населено място] е сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове между /фирма/ и /фирма/. Без изобщо да коментира основателността на възприетата конструкция на обвинението, което е въпрос по същество на делото, ВКС счита, че фактическите твърдения в обвинителния акт определят мястото на довършване на престъплението в [населено място]. При така очертаната нормативна рамка, както и предвид обстоятелствената част на обвинителния акт, този състав на ВКС приема, че местно компетентният съд в това наказателно производство е Софийският районен съд ВКС намира за необходимо да посочи, че не е осъществена и хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК, доколкото според утвърдения в съдебната практика критерий, не са налице много подсъдими или свидетели, които да живеят в района на другия съд. Видно от приложението към обвинителния акт подсъдимият и седем от свидетелите са с местожителство в [населено място], а девет от свидетелите са с местожителство в района на [населено място]. Следователно не е изпълнено условието много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд, което да определи промяна в законоустановената местна подсъдност от [населено място] в [населено място]. При така изложените фактически и правни положения следва, че делото е подсъдно на Районен съд – София. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение