Определение № 945 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3517/2013 г.
ВКСI търговско отделение30.12.2013 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 21.03.2013г., постановено по гр.д.№ 11066/12г. от Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на „С. Д. И. СЛ”, Кралство Испания и [фирма], [населено място] срещу определение от 21.03.2013г., постановено по гр.д.№ 11066/12г. от Софийския градски съд, с което са оставени без уважение молбите и на двамата частни жалбоподатели за изменение на решение № 7869/26.11.12г. в частта за разноските. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно в обжалваните части и молят за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: По частната жалба на „С. Д. И. СЛ”. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че страната е представила фактура за възнаграждение за процесуално представителство, но без договор между ищеца и адвокатското дружество, както и не са ангажирани доказателства за действително извършено плащане. Определението е правилно. В представения списък по чл.80 ГПК е посочена единствено претенция за заплащане на внесената държавна такса. С молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските от 18.01.2013г. е включена и претенция за адвокатско възнаграждение, а с допълнителна молба от 21.01.2013г. е приложено извлечение от банкова сметка. От посоченото извлечение не може да установи платеца и титуляра на сметката, поради което съгласно т.1 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС не е доказано плащането на уговорена адвокатско възнаграждение. По тези съображения определението на СГС следва да се потвърди. По частната жалба на [фирма]. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са представени доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като уговорките и в двата договора е за бъдещото им внасяне и същите не могат да служат за разписки. Определението е правилно. По силата на т.1 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на плащане и само вписването за направено плащане има характер на разписка. По тези съображения определението следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд