Решение № 7155 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2015 г.

Решение № 7155 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И. от гр. С., ул. "Д-р. А. Я.", № 43, вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез пълномощника си адв. В., срещу Решение № 42/14.01.2015 г., постановено по адм. д. № 2128 по описа за 2014 г. на Административен съд В., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. М. И. от гр. С. против бил PA № 191201954/6.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 701/29.10.2012 г. на директора Дирекция "ОУИ" - В., с който на ревизираното лице са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 123,03 лв. главница и съответни лихви, за 2009 г. и 2010 г. и на Дирекция "ОДОП" В. са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивите на съдебния акт повтаряли тези на органите по приходите и то без да става ясно как и върху каква основа е извършено облагането. Допълнително се твърди, че РА е нищожен поради възлагането на ревизията от териториално некомпетентен орган, който не е можело да възлага ревизия на данъчен субект, регистриран в гр. С.. Иска се отмяна на решението и обявяване на нищожността, евентуално - отмяната на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В., чрез юрк. В. Иванова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като съобрази, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, по същество я намира за неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил PA № 191201954/6.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 701/29.10.2012 г. на Д. Д. "ОУИ" - В., с който на И. М. И. са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 7 958.89 лв. и лихви за забава в размер на 1965.92 лв. След отменително Решение № 8499 от 20.06.2014 г. на ВАС, състав на осмо отделение, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, поради неизлагане на мотиви в постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение на АС по спорните фактически и правни въпроси и поради неправилно определяне на облагаемата данъчна основа за всеки ревизиран период. С процесния РА е прието, че за ревизираното лице за посочените данъчни периоди са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити доходи или приходи и по т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Първоинстанционният съд е възприел тези фактически и правни изводи, а в касационната жалба няма оплаквания за неправилно извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Неоснователно е касационното оплакване за необсъждане на доказателствата и неизлагане на собствени мотиви в първоинстанционния съдебен акт. Обратно на поддържаното от касатора съдът задълбочено и подробно е обсъдил твърденията му за опровергаване на констатираните превишения на извършените разходи над доказаните приходи поради получаване на парични суми на заем от физически лица и получаване на парична сума от "М." ООД като част от разпределената печалба на дружеството. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за получаване на част от разпределена печалба от посоченото дружество, което съвпада с фактическите установявания в същия смисъл в съдебното решение, постановено по жалба на съпругата на ревизираното лице П. И. против издаден на нея РА за същите данъчни периоди РА, което решение е оставено в сила с окончателно Решение № 5834/29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10836/13 г. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и относно евентуалното получаване на парични суми от физически лица. Правилно съдът е взел предвид липсата на всякакви твърдения в ревизионното производство от страна на ревизираното лице за такива суми, както и липсата на доказателства за даване на такива заеми. Относно определянето на данъчните основи на годишна, а не на месечна база, в отменителното решение на ВАС са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които са спазени стриктно от първоинстанционния съд. Съдът е основал решението си на неоспорени експертни заключения за изчисляване на данъчните основи по този начин за всеки данъчен период и обосновано е приел, че само за 2007 г. е налице основание за намаление на установените с РА данъчни задължения. Въведеният за първи път с касационната жалба довод за нищожност на РА поради териториална некомпетентност на органа, възложил ревизията, е неоснователен, предвид Тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСС на ВАС. Поради изложеното, съдебното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 531,03 лв., като се вземе предвид липсата на процесуално представителство за дирекцията при първото касационно производство, на осн. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение