Определение № 923 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 599/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Ф., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. И. Джелепов от Адвокатска колегия – Хасково срещу определение № 43198 от 29.12.2025 год., постановено по административно дело № 13462/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е оставено без разглеждане искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 4537 - ПАМ - 101 от 11.12.2025 год. на началника на Гранично полицейско управление – Ново село с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и делото да бъде върнато на същия съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия за произнасяне по същество на жалбата. Ответникът по частната жалба - началника на Гранично полицейско управление – Ново село, в представеният писмен отговор на частната жалба, постъпил в срока по чл. 232 от АПК излага съображения, че постановеното определение за правилно и законосъобразно поради което моли да бъде постановен съдебен акт с който да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 4537 - ПАМ - 101 от 11.12.2025 год. на началника на Гранично полицейско управление – Ново село. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционния съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като допустимостта на искането е обоснована от образуването на съдебно производство против административния акт, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно. Обжалваното определение е правилно. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал.1, т. 4 и чл. 44в от Закова за чужденците в Република България с която на лицето е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Еврапейския съюз“ за срок от пет години. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК, адвминистративният орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта, като изложил съображения, че е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението й. Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се разглежда в производство по чл. 166, ал. 2 АПК. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизане в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Това производство е допустимо само доколкото е налице съдебно производство по оспорване на административния акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. Предварителното изпълнение не би могло да се оспори самостоятелно. Произнасянето по искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 166, ал. 2 АПК е вид обезпечение на жалбата и е допустимо само в рамките на висящо съдебно производство по оспорване на самия административен акт по реда на чл. 145 и сл. АПК. Предвид изложеното неоснователно е възражението за приложимост на чл. 60 от АПК в редакцията му ДВ бр. 77 от 2018 г. Настоящото производство е по реда на чл. 166 от АПК, поради което касационната инстанция намира за неприложим посочения в частната жалба ред по чл. 60 от АПК. По делото е безспорно установено, че срещу заповедта не е подадена жалба. Видно от приложената по делото жалба срещу посочената по-горе заповед на административния орган, същата е подадена едва на 29.12.2025 год., а именно в деня на постановяване на съдебния акт. Неснователно е твърдението на частния жалбоподател, че в процесната заповед не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което не са налице основанията за удължаване на срока за нейното обжалване. Законосъобразно искането за спиране е прието от Административен съд – София – град за процесуално недопустимо, тъй като към момента на постановяване на атакуваното определение, жалба срещу административния акт не е депозирана, не е имало данни за подаването и пред административния орган. Настоящият състав намира за недопустима акцесорната защита по чл. 166, ал. 2 от АПК срещу правните последици на необжалвана заповед, съставляваща основен административен акт и обуславящ допустимостта на искането. При съобразяване на фактическата обстановка и предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното определение като правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,