Определение № 3250 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 352/2023 г.

Постъпило е във ВКС запорно съобщение вх. № 10031/10.06.2024 г. на ЧСИ Г. С. с район на действие ОС – Разград, по изп.д.№ 20229120401321, с което на основание чл.507 ГПК, е наложен запор върху върху вземане на М. Б. Д. от ВКС, представляващо внесена парична гаранция по гр.д.№ 352/2023 г., с указание до съда, ако не оспори задължението си, да преведе сумите по посочената сметка на ЧСИ. За да се произнесе по запорното съобщение, съставът на ВКС по настоящето дело, компетентен да се произнесе по отношение на внесеното обезпечение, съгласно р.ІІ, т.39 от Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във ВКС, взе предвид следното: С определение № 4299 от 30.11.2022 г. по ч. гр. д. № 4535/2022 г. на ВКС, II-ро г.о. (преди образуване на касационното производство по касационната жалба), е спряно на основание чл.282, ал.2, т.2 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 183 от 19.10.2022 г. по в. гр. д. № 237/2022 г. на ОС – Разград, до произнасяне по касационната жалба на М. Б. Д.. Спирането на изпълнението е обусловено от внесено обезпечение по сметка на ВКС в размер на 17 161 лв. с вносен документ от 29.11.2023 г., постъпила сумата по сметката на съда на следващия ден. По касационната жалба на М. Б. Д. срещу горепосоченото въззивно решение в частите, в които предявените срещу него искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от деликт, са били уважени, е образувано настоящето гр.д.№ 352/2023 г. на ІІ-ро г.о на ВКС. С определение № 2565/27.05.2024 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, не е допуснато касационното обжалване по касационната жалба на М. Д., срещу въззивнотго решение в обжалваните от касатора части, в които, в резултат на частична отмяна на първоинстанционното решение № 399 от 12.06.2022 г. по гр.д. № 1790/2021 г. на РС – Разград, е осъден ответника М. Б. Д. да заплати на ищцата И. Р. Н. на основание чл.45, ал.1 вр. чл.84, ал.3 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД ЗЗД, сумата в размер на 16 161 лв. за причинени имуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деликта - 09.09.2019 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 52, ал. 1във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба – 19.08.2021г., до датата на окончателното и изплащане, и разноски. На основание чл.296, т.3 от ГПК, въззивното решение в обжалваните от касатора Д. части, е влязло в законна сила. Съгласно приетото в т.2 на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Следователно върху внесените като обезпечение суми за спиране на изпълнението на въззивното решение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, не може да се налага запор по реда на чл. 450 във вр. с чл. 507 ГПК. Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване на сумата по чл.282, ал.5 ГПК се извършва от съда съобразно особени правила на закона, а не по разпореждане на ЧСИ въз основа на негово запорно съобщение. Следователно изпратеното от ЧСИ до ВКС запорно съобщение не може да има за последица превеждане на сумата по обезпечението по сметка на ЧСИ съгласно чл.508, ал.3 ГПК. Запорното съобщение е формален акт на съдебния изпълнител и не може да се тълкува като искане сумата по обезпечението да се преведе по сметка на съдебния изпълнител за погасяване вземане на взискателя И. Н. по посоченото изп.дело, като от съдържанието на запорното съобщение и не може да се установи, че посоченото изпълнително дело се води именно за погасяване вземанията на Н. по в. гр. д. № 237/2022 г. на ОС – Разград. Междувременно е подадена по делото и молба от М. Б. Д. вх.№ 10386/14.06.2024 г. за връщане на дадено обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение по в.гр.д.№ 237/2022 г на ОС-Разград, като сумата 17 161 лв. се освободи и преведе по посочената банкова сметка на нейния наредител Б. Д. П.. По молбата се осъществява процедура по даване на становище на насрещната страна И. Р. Н., след което съдът ще се произнесе и по нея. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро гражданско отделение,