Определение № 9252 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. С., гражданка на Руската федерация, чрез адв. В. Иванов от Адвокатска колегия – Варна срещу определение № 7178 от 06.08.2026 г. по адм. д. № 1287/2026 г. на Административен съд -Бургас, в частта, с което е оставена без разглеждане подадената от нея искова молба /жалба/ с правно основание чл. 256 от АПК, в частта, в която се иска произнасяне по образувано производство по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденци в Република България“ и е оставено без уважение искането на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото. Иска отмяна на обжалвания акт и претендира разноски. Ответната страна – началникът на сектор "Миграция" при ОД на МВР – Бургас не е взел становище по спора. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение съобрази, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице, за което е налице правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена по реда на чл. 256 от АПК от О. С. срещу неоснователно бездействие на началник Сектор „Миграция“ при ОД МВР – Бургас за произнасяне в законоустановения срок по молби подадени от молителката и нейния съпруг във връзка с образувани производства - за удължаване на срока на валидност на „разрешение за пребиваване“ на О. С. и производство по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“. С обжалваното определение на Административен съд – Бургас e оставил без разглеждане искането за произнасяне относно удължаване на срока на валидност на разрешението за пребиваване, поради оттеглянето му и искането за произнасяне по образувано производство по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“. Произнесъл се е по искането за разноски и е прекратено производството по жалбата на О. С.. За да постанови този резултат административният съд е приел, че искането - относно бездействие на началник Сектор „Миграция“ при ОД МВР – Бургас за произнасяне по молба за удължаване срока на документа за пребиваване е недопустимо, поради оттегляне на жалбата в тази част и същата следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на второто искане, съдът установил, че О. С. пребивава в страната на законно основание от м.10.2014 г., за което притежавала съответните документи. Последния такъв издаден документ бил разрешение за постоянно пребиваване в Република България с № 716080/06.12.2019 г., с който е разрешено правото й на пребиваване за неопределен срок, съгл. чл.23, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и до момента това право не й е било отнето. С уведомление рег. № 538200 – 6870 - 2/29.04.2026 г. в сектор Миграция при ОД МВР-Бургас е образувано административно производство срещу О. С. по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ на основание чл.39, ал.1, т.1, вр. чл.40, ал.1, т.6 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, поради установено обстоятелство, че същата е отсъствала от страната за периода 18.10.2024 г. до 19.04.2026 г. Със съобщение № 538200 - 9802/04.06.2026г. изпратено чрез ССЕВ, чужденката е уведомена за процедурата за издаване на документ за пребиваване, уредена в Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на български лични документи, както и дължимите такси. На 05.06.2026г. О. С. е подала заявление с рег. №5500 за издаване на искания документ. Със съобщение №538200 - 9916/05.06.2026г., на О. С. е указано да представи оригинали на представените документи за проверка на истинността им. На 10.06.2026г. в сектор „Миграция“ е депозирана молба с вх. №538200 - 10321/10.06.2026г., към която са приложени документите от чужденката. Съдът приел, че за да е налице неоснователно бездействие на административен орган да изпълни свое задължение чрез извършване на определено фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закона, по арг. от чл. 256, ал. 2 от АПК, той трябва да е сезиран от страна с правен интерес от извършването на това действие, каквато в случая не е налице. Посочил, че производството за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) се движи служебно и завършва с издаването на заповед (властническо волеизявление), а не с просто фактическо действие, поради което искът по чл. 256 от АПК е изначално недопустим. Така съдът приел жалбата за недопустима, на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК в частта, в която се иска произнасяне по образувано производство по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“. Определението е правилно. С нормата на чл. 256 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия от страна на административния орган. В първата хипотеза се оспорва бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а във втората - неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Субект на правото на оспорване по чл. 256 от АПК е всеки, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по закон фактическо действие. Релевантни за възникване на правото на оспорване са следните факти: необходимост от извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. В случая и двете предпоставки за допустимост на искането не са налице. На първо място за оспорващата страна не е налице неизвършване на фактическо действие, дължимо по закон. Правилно административния съд е приел, че крайният резултат на висящата процедура пред сектор „Миграция“ при ОДМВР - Бургас е издаването на акт, подлежащ на самостоятелен контрол, поради което защитата по реда на чл. 256 от АПК е изначално неприложима. Съгласно нормативната уредба в ЗЧРБ, производството по отнемане на правото на пребиваване (чл. 39а, ал. 1, вр. чл. 40 от ЗЧРБ) има служебен характер и по същността си представлява производство по издаване на индивидуален административен акт. Издаването на административен акт е израз на властническо правомощие и съставлява правно действи, а не материално такова. Всички материални или процесуални действия, предприемани от административния орган в хода на образуваното производство (събиране на доказателства, извършване на проверки относно отсъствието от страната и др.), нямат самостоятелно правно значение, съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, волеизявленията и действията, които са част от производството по издаване на акта, не съставляват индивидуални административни актове и не подлежат на самостоятелно съдебно оспорване. На второ място правото на постоянно пребиваване на жалбоподателката, легитимирано с разрешение № 716080/06.12.2019 г., все още не е засегнато или отнето по надлежния ред. Реално в правната сфера на оспорващия не настъпват последици, които могат да бъдат защитени по реда на чл. 256 от АПК, поради което липсва изискуемия от закона пряк и непосредствен правен интерес от подаване на иска по чл. 256 от АПК. Правилни са и мотивите на съда, че в настоящият случай не се дължат разноски в полза на жалбоподателката. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски само когато съдът отмени оспорения административен акт или изрично признае бездействието за незаконосъобразно. С оглед на тези доводи настоящият състав счита, че в частта, в която е обжалвано определение е правилно и не са допуснати релевираните нарушения, поради което определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по настоящято делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение