Определение № 59 от 06.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 485/2018 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на частен съдебен изпълнител А. М. Б. за спиране изпълнението на решение №294 от 1.02.2018 г. по гр. д. № 2912 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, дванадесети състав, в частите, с които е потвърдено решение на СГС, I-12 състав от 30.03.2017 г. по гр. д. № 10800/2014 г. за осъждане на молителя да заплати на К. И. З. на основание чл.45 от ЗЗД 58 119 лв. обезщетение за имуществени вреди, отменено е първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за мораторна лихва и е постановено друго, с което частният съдебен изпълнител А. М. Б. е осъден да заплати на К. И. З. на основание чл.86 от ЗЗД 17 881,95 лв. мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 11.07.2011 г. до 11.07.2014 г. Към молбата е представено платежно нареждане от 5.02.2018 г. до [фирма], за извършен превод на сумата 76 000,95 лв. по сметка на ВКС. При тези данни Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че молбата за спиране на изпълнението е основателна и следва да бъде уважена. Налице са предпоставките на чл.282, ал.2, т.2 от ГПК-молителят е представил доказателства за внасяне на обезпечение в размер на присъдените с въззивното решение суми по сметка на ВКС. Воден от горното и на основание чл.282, ал.2 от ГПК, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение